Бръмбарът се изкачи по една дълга рампа към горното ниво, разпръсна туристите със сирената си и продължи по „Оушън Булевард“, овалната променада, която ограждаше горната част на Брайтън. Минаха покрай хотели, ресторанти, палми, миниголф игрища, панаири, часовници от цветя и бинго зали. Прекосиха един мост, построен над плиткия край на Морски басейн, езеро от пречистена и филтрирана морска вода, заобиколено от изкуствени плажове. Най-накрая пристигнаха в Олд Стийн, кръглия комплекс, за който бяха закачени дебелите стоманени въжета, придържащи Облак 9 за Брайтън. Летящата палуба висеше на около шейсет метра над главата на Рен. Тя погледна нагоре и видя стъклените стени на контролната зала, която се подаваше от търбуха на това чудо като някакъв странен и обърнат с главата надолу парник. Вътре имаше някакви мъже, които управляваха редици от месингови лостове, поддържащи Облак 9 в изправност и на нужната височина. Навсякъде по краищата на палубата бяха монтирани малки двигатели, които според Рен се използваха в лошо време, за да държат Облак 9 на позиция. В този спокоен следобед бяха включени само няколко от тях. Те действаха като вентилатори, които издухват изгорелите газове на Брайтън далеч от двореца на кмета.
В средата на Олд Стийн, където въжетата на Облак 9 бяха завързани за огромни и ръждясали стълбове, един жълт лифт очакваше своите пътници, които да отведе в Павилиона. Бръмбарът на Шкин спря до него и облечени в червено войници дойдоха да проверят документите на търговеца на роби и хората му и да подложат на проверка с детектор за метал дрехите им.
— Имаше времена, когато всеки можеше да се качи горе и да се разхожда из градините на Павилиона — каза Шкин. — Това се промени, когато започна войната. Разбира се, в нашата част на света не се водят боеве, африканските антимобилисти нямат куража да започнат поход в името на Зелена буря, но Пенироял е обсебен от мисълта, че саботьори или терористи ще се опитат да посегнат на живота му.
За първи път Рен чуваше за войната между градовете и Бурята. Това обясняваше всички онези големи и грозни оръжия по еспланадите на града и защо охраната беше толкова сериозна.
— Каква е целта за посещението ви на Облак 9, господин Шкин? — попита командирът.
— Разполагам с интересна стока, която искам да покажа на кмета.
— Не мисля, че Негово обожание купува роби в момента, сър.
— О, със сигурност няма да иска да пропусне възможността да прибави тази към персонала си. Предлагам ти да не ни бавиш повече и да ни пуснеш, освен ако не искаш да прекараш останалата част от кариерата си долу на ниво 3, където ще чистиш мъха от филтрите на Морски басейн…
Не последваха повече забележки. Шкин и хората му бързо бяха качени в лифта, който потрепери при потеглянето. Рен погледна през големите му прозорци и видя как Брайтън пропада под нея.
— О, вижте — измърмори тя като хипнотизирана, но Шкин и хората му вече бяха виждали всичко това.
Изведнъж воят на претоварените двигатели изпълни лифта и няколко бързи сенки проникнаха през прозорците. В следобедното небе, далеч от мрежата от въжета на Облак 9, се появи ято с ужасяващи, остри силуети. Рен изпищя, защото си помисли, че е имало експлозия на Облак 9 и това са останките от резиденцията на кмета, но силуетите се наредиха във формация и се насочиха към покривите на Брайтън. Сенките им облизваха натоварените улици.
— Но те нямат балони! — изрева Рен. — Нито газови камери! Как се държат във въздуха? Полети със средства, по-тежки от въздуха, са невъзможни!
Няколко от хората на Шкин се разсмяха. Самият продавач на роби изглеждаше доволен, сякаш невинността ѝ даваше допълнителна тежест на историята ѝ.
— Не е невъзможно — каза той. — Тайната на полетите със средства, по-тежки от въздуха, беше преоткрита преди няколко години от градовете, които искаха да се защитят от аерофлотата на Зелена буря. Нищо не може да стимулира повече технологичното развитие от една четиринайсетгодишна война… — Шкин повиши глас, когато летящите машини се спуснаха обратно и изпълниха въздуха с рева на двигателите си и сърдития писък на спирачките си. — Тези се наричат Летящите порове. Въздушна сила от наемници, наети от нашия почитаем кмет, за да пазят двореца му…
Рен се обърна отново към прозореца точно когато машините прелетяха покрай него. Изглеждаха като много чупливи уреди, направени от въжета, балсово дърво и лакирана хартия, а кокпитовете им приличаха на кофи, в които се намираха лостовете за управление. Някои имаха по две прилепоподобни криле, а други разполагаха с три, четири или десет; трети пък размахваха черни и скърцащи неща, които приличаха на счупени чадъри. Върху масивните им двигатели бяха изрисувани ястреби, акули и голи жени, а имената им бяха просташки и безразсъдни: „Проклета да си, гравитацийо!“, „Лоша прическа“, „Под налягане“ и „Закъсняло удоволствие !“. Една авиаторка с очила помаха на Рен от кокпита на нещо, носещо името „Бомба вомбат10“. Момичето отвърна на поздрава, но отрядът вече се оттегляше и след малко се превърна в съцветие от точки, далеч над океана.