— Велики богове! — ахна той и разля питието си в басейна. — Анкъридж!
— Това момиче — продължи търговецът на роби — е не кое да е, а дъщерята на твоята някогашна спътница Хестър Шоу.
— О, по дяволите! — изскимтя Пенироял и се сгърчи толкова рязко, че преобърна водното легло.
— Обезпокоих се, когато разбрах, че съществуват някои несъответствия между историята, която тя разказва, и версията на събитията в междуполитанския бестселър на Негово обожание „Хищническо злато“ — обясни Набиско Шкин, който въобще не изглеждаше обезпокоен. Той беше застанал до басейна, облегнат на черния си стоманен бастун, и гледаше спокойно как Пенироял цопва и пляска в басейна. — Затова реших, че мога да дам възможност на Негово обожание да я купи, преди историята ѝ да стане обществено достояние и… да обърка многобройните читатели на Негово обожание. Разбира се, цената ѝ е специална. Да речем, хиляда златни къса?
— Никога! — отвърна Пенироял и от устата му се разхвърча вода. Той се изправи в плиткия край на басейна с цялото достойнство, на което беше способен един възрастен джентълмен в бански от златно ламе. — Ти не си нищо повече от гангстер, Шкин! Няма да се хвана на глупавия ти опит да… ах… ъм… Не е истина, нали? Не може да е истина! Хестър Шоу няма дъщеря… както и да е, ах, Анкъридж потъна, нали? Потъна с всички хора на…
— Попитай я — отвърна търговецът на роби и посочи Рен с върха на бастуна си. — Попитай госпожица Натсуърти.
Пенироял зяпна момичето. Очите му бяха изпълнени с толкова много страх, че за момент ѝ стана жал за него.
— Е, момиче? — попита той. — Какво ще кажеш? Наистина ли твърдиш, че си от Анкъридж?
Рен си пое дълбоко въздух и стисна юмруци. Изправена пред този легендарен предател и злодей, тя се почувства по-сигурна от всякога, че планът ѝ ще сработи.
— Не — отвърна тя.
Шкин се обърна към нея и я зяпна.
— Разбира се, че не е истина — заяви Рен и съумя да се изсмее. — Анкъридж потъна в арктическите води преди много, много години. Всеки, прочел великолепната ви книга, знае това, професор Пенироял. Аз съм просто едно Изгубено момиче от Гримзби.
Рен беше огледала историята си от всички страни, докато пътуваха от Пиперницата насам и не виждаше как може да бъде опровергана. Разбира се, ако някой попиташе Изгубените момчета, те щяха да кажат, че тя не е от тяхното племе, а и Рибна крокета знаеше коя е… но защо Пенироял би повярвал на тях, а не на нея? Можеше да каже, че Шкин ги е подкупил, за да го подкрепят.
— Никога не съм била в Анкъридж — заяви непоколебимо Рен.
Търговецът на роби изпръхтя.
— Добре тогава, ами книгата, Тенекиената книга, която носи печата на владетелите на Анкъридж… Как ще обясниш това?
Рен вече беше измислила отговор за това.
— Донесох я с мен от Гримзби. Тя е подарък за Негово обожание. Изгубените момчета я откраднаха преди много-много години, както крадем всякакви неща от най-различни градове. Анкъридж е руина, потънала на дъното на океана. Никой не живее там.
— Но тя сама ми каза, че е дъщеря на Хестър Шоу! — обясни Шкин. — Защо ѝ е да ме лъже?
— Заради прекрасните ви книги, Ваше обожание — отговори Рен и погледна кмета с цялото обожание, което успя да си наложи. — Чела съм ги всичките. Всеки път, когато охлювът ми се закачи за някой град, първо обирам книжарниците с надеждата, че ще е излязла нова история от Нимрод Пенироял. Казах на господин Шкин, че съм от Анкъридж, за да ме доведе да се запозная с вас.
Кметът се изпълни с надежда. Толкова много му се искаше да ѝ повярва.
— Но името ти — каза той, — Натсуърти…
— О, това не е истинското ми име — отвърна развеселена Рен. — Потърсих Хестър Шоу в архивите на Чичо и там пишеше, че е пътувала с мъж, който се е казвал така.
— О, наистина ли? — Пенироял се опита да скрие облекчението си. — Никога не съм го чувал.
Момичето се усмихна, доволно от лекотата, с която лъжеше. Оказа се, че е добра в това. В историята ѝ нямаше много смисъл, но когато кажеш на някого нещо, което иска да чуе, той е склонен да ти повярва. СОРОД я бяха научили на това.
— Планирах да продължа да се преструвам, професоре — продължи Рен, — с надеждата да ме вземете в дома си. Дори да съм най-нисшият ви роб, поне ще бъда близо до автора на „Хищническо злато“ и… и всички други книги. — Тя скромно наведе глава. — Но в момента, в който ви видях, сър, осъзнах, че никога няма да се хванете на лъжите ми и затова реших да разкрия истината.