— Деца на дълбините — замоли се гласът от високоговорителите, — ако ни чувате, умоляваме ви, елате при нас!
— Защо се хванаха на този номер? Защо отидоха? Да не би да предпочитат шайка дърти Сухи пред мен?
В средата на залата стоеше възрастен мъж с гръб към вратата и крещеше на записа, който вървеше на екраните. В ръката си държеше дистанционно управление, вдигна го и натисна копче, което накара всички екрани да изгаснат и да замлъкнат, после се обърна към Хестър и останалите.
— Кои сте вие? — попита сприхаво той. — Къде е Гаргара?
— Гаргара няма да се върне — отвърна Том с цялата тактичност, на която беше способен. Той имаше лоши спомени от Чичо, но това не му попречи да изпита съжаление към прегърбения старец, който се тътреше към него в чифт износени пантофи с формата на зайци. Главата му се подаваше като на костенурка изпод купища катове мухлясали дрехи. Той запримига късогледо към тях. Очите на Чичо бяха замъглени от старостта и Том забеляза, че много от екраните, които го заобикаляха, разполагаха с големи лупи, монтирани отгоре, за да направят картината по-ясна. Подозираше, че Чичо е почти сляп. Не се учудваше, че е станал зависим от Гаргара.
— Гаргара почина — каза Том.
— Какво, имаш предвид…? — Чичо се приближи още повече и го погледна. — Мъртъв? Гаргара? Малкият Гаргара с всичките му превземки и преструвки? — На лицето му се изписа тъга, после облекчение и накрая гняв. — Казах му! Казах му да не отива да търси тази проклета книга. Гаргара не беше създаден за обирджия. По-скоро беше добър в планирането. Той беше умен, имам предвид Гаргара.
— Знаем — съгласи се Хестър. — Разбрахме това.
Чичо се сви, когато чу гласа ѝ.
— Жена? В Гримзби не се допускат жени. Винаги съм бил много стриктен относно това правило. Гаргара винаги ме подкрепяше по този въпрос. Не се допускат момичета. Те носят само лош късмет. Не може да им се има доверие.
— Но Чичо… — започна нежно Фрея.
— Ъгх, още една! Цялото място гъмжи от женски!
— Чичо! — обади се и Боне.
Старецът се обърна и се намръщи, сякаш гласът на някогашното Изгубено момче дръпна ръждясал лост в главата му.
— Боне, момчето ми! — изрече той и само след миг изръмжа: — Всичко това е твое дело, нали? Имаш ли нещо общо с този хаос? Казал си на Сухите как да ни намерят, може би? Сами ли сте, или има и други?
Чичо закуцука и започна да натиска бутоните на дистанционното управление, докато хаосът от екрани не се изпълни с картина от Гримзби. Той навря изсъхналото си лице близо до стъклото, за да погледне празните коридори и зали, кошарата за охлювите и наводнения и опустошен Обирджийник.
— Само четиримата сме, Чичо — отвърна Боне. — Нямаме представа какво се е случило тук. Не сме отговорни ние.
— Не? — Старецът се вторачи в него, след което се изкиска. — Богове, в такъв случай сте избрали чудесно време да ми дойдете на гости.
— Търсим дъщерята на Том и Хестър — обясни търпеливо Боне. — Името ѝ е Рен. Беше отвлечена от Вайнленд от новобранеца, който беше на борда на „Автолик“ с Гаргара.
— Рибна крокета? Рибна крокета, така се казва… — Главата на Чичо увисна. Едва не се разплака, когато заговори отново — „Автолик“ го няма. Всички охлюви липсват, Боне, момчето ми. Глупаците получиха съобщението за майките и татковците и веднага хукнаха към Брайтън.
— Към Брайтън? — Том беше чувал за този град. Беше курорт, малко бохемски, но не беше лошо място. Ако Рен беше там, вероятно още да е жива и здрава.
— Защо Брайтън би ги искал? — попита подозрително Хестър.
Чичо сви рамене, разпери ръце и направи още няколко различни жеста, за да покаже, че няма представа.
— Казах на момчетата ми, че това е капан. Казах им. Но те не искаха да ме чуят. Може би, ако Гаргара беше тук. Него го слушат. Но не слушат вече бедния стар Чичо, който им робуваше и се тревожеше за тях през всичките тези години… — По смачканото му старческо лице потекоха сълзи на самосъжаление и той си издуха носа в ръкава. Погледът му апатично падна върху Том и Хестър и след малко се премести на Фрея. — Богове, Боне, нима този огромен кит е момичето, заради което избяга в Анкъридж? Запуснала се е! Така, като те гледам, и ти не изглеждаш особено добре. Искам момчетата ми да са в добра форма, а ти… Е, занемарил си се, това е. Гаргара ми каза, че ще се издигнеш сред Сухите.