Усети студен полъх, лека промяна във въздушното налягане, която му подсказа, че някоя от външните врати четири етажа по-долу е била отворена и после затворена. Шрайк бързо отиде до един от прозорците и погледна надолу. Издължено като вилица петно телесна топлина се движеше през сенките на двора към контролния пункт на портата. Той сравни височината и походката с данните, които беше събрал откакто стана телохранител, и разпозна доктор Зироу.
Къде ли отиваше в тази студена нощ, и то при наложен вечерен час, който щеше да настъпи след по-малко от час? Шрайк обмисли какви могат да бъдат мотивите на живородената. Вероятно доктор Зироу имаше любовник на някое от долните нива на града, макар да не изглеждаше особено заинтересована от любовта. Но това не беше първият път, когато я хващаше да действа странно. Беше забелязал как се ускорява ритъмът на сърцето ѝ, когато беше близо до Фанг Преследвачката, усещаше острата миризма, която се носеше от нея, когато Фанг я погледнеше. Шрайк беше изненадан, че господарката му не е забелязала тези неща досега… но после си казваше, че тя не споделя интереса му към живородените и държанието им. Или не осъзнаваше, или не ѝ пукаше, че новият ѝ хирург-механик се страхува от нея.
Очите на Шрайк бяха включени на максимално увеличение и видяха как доктор Зироу показва пропуска си на контролния пункт. След това я проследи, докато не се изгуби сред казармите и флаговете на Тиенджинг. Защо докторката се страхуваше толкова много? Какво я плашеше? Какво правеше? Какво планираше да направи?
Шрайк ѝ дължеше всичко, но въпреки това знаеше, че е негов дълг да разбере отговорите на тези въпроси.
Енона Зироу слизаше надолу по стръмните, стъпаловидни улици. Беше облечена в пелерина от силиконова коприна, с вдигната качулка, държеше главата си наведена. Небето над града беше пълно с товарни дирижабли и разрушители, които отлитаха от военното аеропристанище. Те отвеждаха още млади мъже и жени на запад, където смъртта ги очакваше в Окопите с ръждива вода.
Вина изпълни Енона, но тя беше свикнала с нея. Всяка сутрин се грижеше за тялото и шарнирите на Фанг Преследвачката и проверяваше с инструментите си върху металните ѝ гърди странния източник на енергия от Стара технология, поставен на мястото на сърцето ѝ. Всяка сутрин си казваше: Трябва да го направя сега, днес.
Нямаше да е първата, която щеше да опита. Всякакви пацифисти фанатици и заклети поддръжници на старата Лига се опитваха да сложат край на съществуването на Фанг Преследвачката, но ножовете им се чупеха в бронята ѝ или пък гледаха учудени как излиза невредима от руините на бомбардирани стаи и останките от дирижабли. Но Енона Зироу беше учен и беше използвала научните си умения, за да създаде оръжие, което да може да убие дори Преследвачката.
За съжаление, нямаше куража да го използва. Ами ако не проработеше? Ами ако проработеше? Енона беше сигурна, че без водачеството на Фанг Преследвачката режимът на Зелена буря ще падне… но се съмняваше да падне толкова бързо, че поддръжниците ѝ да нямат време да я убият. А и беше чувала разни слухове какво се случва с предателите.
Изгубена в мислите си, Енона не забеляза, че я следят. Тя прекоси моста Двойна дъга и зави по Улицата на десетте хиляди божества.
Векове наред антимобилисти от цяла Европа и Азия бяха кацали сред тези планини и донесли със себе си вярата в своите богове. Построени едни до други храмовете като че ли се бутаха на умиращата светлина. Енона си проправи път през две сватби, погребение и олтари, украсени с късметлийски парички и пукащи фишеци. Мина покрай храма на небесните богове, златната пагода на планинските богове, поскитариума, гората на ябълковата богиня и тихата къща на дамата на смъртта. В края на улицата, разположен в средата на храмовете на по-популярните религии, се намираше малък християнски параклис.
Енона провери дали някой я наблюдава, преди да влезе вътре, но не се сети да огледа покривите.
Беше открила параклиса съвсем случайно и не беше сигурна какво я накара да се върне отново при него. Не беше християнка. Малко хора бяха такива, като се изключеше Африка и определени острови в най-крайните точки на Запада. Не знаеше много за християните, освен това, че почитаха разпънат на кръст бог, а каква полза има от бог, който е позволил да бъде разпънат? Не беше изненада, че мястото е занемарено, нямаше покрив и между изгнилите пейки беше пораснала трева. В нощи като тази, когато искаше да се махне от Нефритена пагода или просто полудяваше, тя идваше тук, за да се успокои.