18.
„Нагалфар“
Веднага след като затвори приятелите си и децата в квартирата на Гаргара, Боне изтича обратно нагоре по стълбите към залата с екраните. Трепереше леко и му се искаше да се върне и да отключи отново вратите. Продължаваше да си повтаря, че не беше избрал Чичо пред Фрея и другите и че щеше да намери начин да им остане верен.
— Първото, което трябва да направим — каза Чичо, когато Боне се върна при него, — е да се отървем от тези жени. Те носят лош късмет. Ще видиш. — На екраните му бяха заложниците в стаята долу — големи зърнести изображения в близък кадър на Хестър и Фрея. — Изглеждат много красиви, сигурен съм, и без съмнение смяташ, че са много сладки, но те ще ти забият нож в гърба и ще те предадат, както направи моята Ана преди толкова много години. Затова създадох правилото да няма никакви момичета в Гримзби.
Боне остави оръжието на Хестър. Почувства се глупаво да го държи в ръка.
— Ами момичето, което беше на борда на „Автолик“ с Гаргара?
— Младият Пречка? — Чичо взе пистолета и го напъха някъде из мръсните си дрехи. — Знам какво имаш предвид. Странен момък. С писклив глас. Дълга коса. Прекалено много грим. Имах своите съмнения, когато Гаргара ми го представи, но той ме увери, че е момче. Добър обирджия. Бедният Пречка. Предполагам, че също е мъртъв?
— Чичо, сред горките създания, които намерихме долу, има момичета. Много от тях са такива.
— Момичета? Сигурен ли си? — Чичо се зае с дистанционното си управление, за да приближи картината на екраните си. Боне видя, че приятелите му поглеждат нервно нагоре към многокраките камери, които пълзяха по тавана и караха играчките на Пречка да дрънчат. Чичо виждаше единствено сивкави петна във формата на лица.
— Може би отрядите по отвличането на Гаргара са заловили няколко момичета по погрешка — измърмори сърдито старецът. — Ще се наложи да се отървем и от тях, ако искаме да започнем отначало. А ние двамата ще направим точно това, Боне, момчето ми. Ще възстановим Гримзби и ще го направим по-силен и по-добър от всякога. Ти ще бъдеш моята дясна ръка. Можеш да се нанесеш в покоите на Гаргара и да се грижиш за всичко, както правеше той.
Една от редиците с екрани зад него изведнъж изгасна и помещението стана още по-тъмно. Разнесе се миризма на изгорели кабели и когато Боне отиде да провери какво става, забеляза, че водата е потекла по повърхността на екраните и се събира на локви по пода. Опита я, беше солена. Чичо Знае Най-Добре, каза си наум и наистина искаше да вярва в това, защото щеше да е много хубаво да се върне към старите дни, когато беше сигурен за всичко. Всеки човек трябва да вярва в нещо по-добро и по-велико от самия него. Том и Фрея имаха своите богове, Хестър имаше Том, а Боне имаше Чичо. Нямаше да предаде стареца отново, макар да беше много възрастен, сляп и объркан. Нямаше да го предаде, макар да нямаше начин Гримзби да бъде спасен от напиращия океан.
Нямаше обаче да остави приятелите си да се удавят с него.
— Изглеждаш изморен, Чичо — каза нежно той. Наистина беше така. Колко ли време старецът е стоял сам в тази зала и е гледал коварното съобщение от Брайтън на стените си от екрани? Боне докосна ръката му. — Трябва да си починеш, вече съм тук и ще държа всичко под око.
Главата на Чичо се завъртя, за да го погледне, а очите му проблеснаха с някогашната лукавост.
— Да не се опитваш да ме изиграеш, Боне? Така правеше Гаргара. „Подремни си, скъпи Чичо, — казваше ми. — Поспи си малко.“ И когато се събудех, част от персонала ми липсваше или някое момче, на което имах доверие, беше мъртво. Гаргара ми казваше, че е било злополука…
— Защо му позволяваше да се измъква? — попита Боне.
Старецът сви рамене.
— Защото се страхувах от него. И защото се гордеех с него. Той беше много умен, този Гаргара, и точно аз го направих такъв. Беше ми като син, предполагам. Приятно ми е да си мисля, че двамата с Ана можехме да имаме синове, ако не ме беше измамила и не беше отлетяла с онзи неин дирижабъл. Приятно ми е да мисля, че можеха да са умни като Гаргара. Но също така се радвам, че го няма, Боне, момчето ми. Радвам се, че сега ти си тук.
Докато мърмореше тихичко, Чичо позволи на Боне да го отведе нагоре по стръмните стълби към спалнята му. Малките двигатели на стария товарен балон завиха и затракаха, когато топката от екрани ги последва, висейки на няколко метра над главите им, за да може Чичо да я вижда. Полуслепите му очи се местеха нервно от екран на екран. Входът на спалнята му беше направен по-висок и по-широк, за да може балонът да минава през него.