В залата долу някои от децата също бяха заспали. Останалите стояха мирно и кротко и гледаха Том с големите си доверчиви очи, докато им разказваше приказка, която някога разказваше и на Рен, когато беше малка и се събуждаше изплашена нощем. Тези деца не изглеждаха изплашени от стенанията и потреперванията на умиращия град или от водата, която пъплеше по стените. Докато бяха сами в Гримзби, се страхуваха, но сега, след като тези възрастни се бяха появили, смятаха, че всичко ще е наред.
Хестър претърси цялото помещение с надеждата да намери някакви оръжия или начин да отключи тежките ключалки на вратите, но не намираше такива и това я правеше още по-гневна.
— Какво ще направиш, ако намериш изход оттук? — попита я нежно Фрея. — Седни. Ще изплашиш децата.
Хестър я изгледа намръщена.
— Какво ще направя ли? Ще отида в кошарата с охлювите, разбира се, и ще се кача на борда на „Ларва“.
— Не можем всички да се съберем в него. Дори да успеем да натъпчем децата в трюма му, няма да има достатъчно въздух и гориво, които да ни отведат обратно в Анкъридж.
— Кой е казал, че ще вземаме децата? — попита Хестър. — Дойдох да спася Рен, а не тези малки диваци. Дъщеря ми не е тук, така че ще се качим на „Ларва“ и ще отидем да я търсим в Брайтън.
— Ами децата… — възпротиви се Фрея, но побърза да млъкне, за да не я чуят и да разберат какво планира спътницата ѝ. — Хестър, как въобще можеш да си помислиш подобно нещо?! Самата ти имаш дете!
— Точно така — отвърна тя. — Ако и ти имаше, щеше да знаеш колко много неприятности създават. А тези дори не са нормални деца. Знам, че ти е много интересно да се правиш на майка и да се грижиш за тях, но това са Изгубени момчета. Не можеш да ги вземеш с нас в Анкъридж. Какво ще ги правиш там?
— Ще ги обичам, разбира се — отвърна простичко Фрея.
— О, както обичаше Боне ли? Това наистина се получи, нали? Те ще те оберат до шушка и вероятно ще те убият. Изгубила си форма, Снежна кралице. Някога ме помоли да ти помогна да защитаваш Анкъридж. Е, ще си свърша работата, като се уверя, че няма да вземеш със себе си вкъщи банда от бебета-обирджии като сувенири от Гримзби.
Фрея отстъпи крачка назад, сякаш не желаеше да се намира толкова близо до Хестър.
— Не мисля, че Анкъридж има нужда от твоята защита вече — заяви тя. — Някога бях доволна от теб. Надявах се всичките тези години на мир да те променят. Но ти си си същата.
Хестър беше на път да ѝ отговори, когато вратата зад нея се отвори и вътре влезе Боне. Тя се обърна към него:
— Дойде да злорадстваш и да се подиграваш със затворниците си ли?
Боне не смееше да срещне погледа ѝ.
— Не сте затворници — отвърна той. — Просто не исках някой да бъде наранен. И не желая да карате Чичо да си върви. Той е стар човек. Ще умре, ако напусне Гримзби.
— Ще умре и ако остане — каза Хестър. — Освен ако не е наистина добър плувец.
Боне не ѝ обърна внимание и заговори на Том и Фрея:
— Сега спи. Ако имаме късмет, ще спи няколко часа. Това ще ви даде достатъчно време да се измъкнете.
— Ами ти? — попита Фрея.
Боне поклати глава.
— Трябва да остана. Аз съм всичко, което има.
— Е, ти си много повече, отколкото заслужава — каза възмутен Том. — Наясно си, че никога няма да успее да възстанови това място, нали?
— Ти не разбираш — отвърна Боне. — След като го видях в какво се е превърнал, в един стар, луд и окаян старец… Разбира се, че Гримзби е свършен. Но Чичо не осъзнава това. Аз съм едно от последните му момчета, Том. Трябва да остана с него до края.
Фрея искаше да се опита да го вразуми, но Хестър я изпревари.
— Това ме устройва. Кажи ни как предлагаш да се махнем оттук?
Боне се ухили, доволен най-накрая да чуе един практически въпрос.
— С „Нагалфар“. Товарната подводница, която видяхме в кошарата, когато пристигнахме. Стара е, но може да ѝ се има доверие. Ще ви отведе без проблем в Анкъридж.
— Ти също трябва да дойдеш с нас! — каза Фрея, изпълнена с облекчение. — Не мога сама да управлявам подводница, да я пилотирам или там каквото се прави с нея.
— Том и Хестър ще ти помогнат.
— Том и Хестър смятат да вземат „Ларва“ и да отидат в Брайтън — заяви Хестър.
— Не — отвърна Боне. — Налага се да тръгнете с Фрея. Аз трябва да остана с Чичо. Ще ви помогна да заредите и натоварите провизии на „Нагалфар“. Върнете се в Анкъридж и след като Фрея и децата са в безопасност, можете да се насочите към Брайтън, за да потърсите Рен.
За последен път кошарата за охлюви на Гримзби се изпълни със звуците на подводница, подготвяна да се потопи. „Нагалфар“ беше ръждясало и разнебитено старо корито, но Боне ги увери, че ще плава, а в големия ѝ трюм имаше достатъчно място за всички деца. Той не им каза какво друго знае за нея — че това е подводницата, която Чичо откраднал преди много години от снегомадите клошари и положил началото на своята подводна империя. Също така не спомена откъде идваше името ѝ. В старите легенди от Севера „Нагалфар“ беше кораб, направен от ноктите на мъртвите, с него тъмните богове плавали, за да се бият на края на света. Не искаше да причини кошмари на децата.