Старецът не му обърна внимание.
— Чичо Знае Най-Добре! — провикна се пискливо той. — Останете тук, помогнете ми да възстановим Гримзби и ще ви възнаградя добре. Опитайте се да си тръгнете и ще ви изхвърля през водната врата, за да нахраните малките рибки.
Децата замрънкаха. Хестър застана пред Том, за да го предпази. Боне се спусна към стареца.
— Чичо — каза му той, — мисля, че Гримзби е по-зле повреден, отколкото предполагахме.
— Е, и? — учуди се старецът, като погледна близкото изображение на Боне на един от екраните си. — Е, и? Беше по-зле и от сега, когато за първи път дойдох тук долу.
— Господин Каел — каза нежно Фрея. — Стилтън?
Тя тръгна към него, а многокраките камери на крановете отгоре увеличаваха картината на лицето и ръцете ѝ като обезумели. Боне се опита да я спре, но тя го избута настрани и протегна ръка към Чичо.
— Боне е прав — каза тя. — Гримзби е на път да приключи съществуването си. Той беше една много дръзка идея, която се радвам, че успях да зърна с очите си, но сега е време да си вървим. Можеш да дойдеш с нас в Анкъридж. Не ти ли се иска да дишаш отново чист въздух и да видиш слънцето?
— Слънцето? — попита Чичо и очите му изведнъж се напълниха със сълзи. Беше минало много време, откакто за последен път някой се държа толкова мило с него. Твърде много време, откакто за последен път някой го нарече Стилтън. Фрея протегна ръка и той се загледа във висящата топка с екрани, в изображението на нежните ѝ бели ръце, които висяха над него като криле.
— Да напусна Гримзби? — учуди се той, но не ядосано, а замислено. Многокраките камери увеличиха картината, докато всички екрани не се изпълниха с образа на Фрея или част от нея — лицето, очите, устата, нежната извивка на бузата, ръцете ѝ. Всички изображения бяха големи като части от комплект за сглобяване на богиня. Чичо искаше да хване тези нежни ръце, да отпътува с нея и да види отново слънцето, преди да умре. Направи малка крачка към жената, но си спомни Ана Фанг и предателството ѝ.
— Не! — изкрещя Чичо. — Не! Няма! Всичко това е номер!
Той насочи оръжието във Фрея и дръпна спусъка. В кошарата се разнесе оглушителен звук, всички деца изпищяха и запушиха уши. Куршумът премина през усмихнатото лице на Фрея и го счупи, появи се мрак и искри. Заваляха парченца стъкло, които посипаха лицето на Чичо, и той осъзна, че е застрелял не жената, а нейното изображение на най-големия екран. Потърси истинската Фрея, но Боне я дръпна настрана да я предпази. Старецът не искаше да убива Изгубеното си момче.
Някъде отгоре се разнесе дълго и влудяващо стенание. Тежкият пистолет падна от ръцете му и Чичо вдигна поглед. Всички погледнаха нагоре, дори изплашените деца. Стенанието се усили още повече и старецът видя, че изстрелът му е отворил дупка в балона, който държеше луната му от екрани във въздуха. Дупката постепенно се превърна в дълга цепка като някаква прозяваща се уста.
— Чичо! — изкрещя Боне.
— Боне! — изпищя Фрея, дръпна го назад и го прегърна силно.
— Ана… — прошепна старецът.
Топката с екрани се стовари отгоре му като ботуш върху паяк. Екраните експлодираха и навсякъде се разлетяха сини и бели искри и натрошени стъкла обсипаха пода. Падналият балон се намести върху останките му като покров и когато димът от счупените машини стигна до покрива, противопожарната система се задейства и заля кошарата със студен солен дъжд.
Том побягна към останките, а Хестър хвана Фрея за треперещото рамо и я попита:
— Добре ли си?
— Така мисля — отвърна тя и кимна. Цялата беше подгизнала и кихаше заради дима. — Чичо…?
Боне заобиколи купчината от тлеещи екрани. От останките се подаваха единствено краката на стареца, обути в мръсните, обгорени пантофи във формата на зайци. Те потрепериха няколко пъти и застинаха.
— Боне? — повика го Фрея.
— Добре съм — отговори той. И наистина беше. Независимо че поради някаква причина не можеше да спре да плаче. Той покри пантофите с парче от плата на балона и се обърна към останалите. — Хайде — прикани ги. — Да се качваме на „Нагалфар“, преди това място да се е разпаднало. Ще вземем и „Ларва“. Том и Хестър ще имат нужда от него, ако смятат да тръгнат след Рен.