Пенироял сви рамене, но като че ли го направи с цялото си тяло.
— Не съм убедена, че трябва да каним наемници, Нимрод.
— Поканих само лидерката им, Орла Туомбли — възрази професорът. — Навярно съм споменал, че ако желае, може да доведе някои от приятелите си. Не исках да се чувства самотна, разбираш… Тя е известна авиаторка. Бойната ѝ машина, „Бомба вомбат“, свали три дреднаути в Битката в Бенгалския залив.
Докато говореше, Пенироял си представи жената ас, която беше елегантна и прекрасна в своя розов кожен авиаторски костюм. Професорът винаги се гордееше с факта колко е популярен сред жените. В младостта си беше имал няколко страстни романса с екзотични и красиви дами (сещаше се за Минти Бапснак, Занзибарски Праскови и женския отбор по крокет на Тракшънград Смоленск). Надяваше се съвсем скоро да добави и Орла Туомбли към този списък.
— Красива е, нали? — попита с леден тон Бу-Бу.
Пенироял се помести неудобно в стола си.
— Не мога да кажа, че съм забелязал… — запелтечи той. Мразеше подобни сцени. Този неприятен и подозрителен поглед в очите на съпругата му беше точно онова, помисли си той, което можеше да откаже един мъж от закуската му. За щастие, от разпита го спаси една от домашните му робини, която отвори вратата на залата за закуска и обяви:
— Господин Пловъри е дошъл да ви види, Ваше обожание.
— Чудесно! — изрева Пенироял и стана радостен на крака да посрещне госта си. — Пловъри! Скъпи ми приятелю! Много се радвам, че те виждам!
Уолтър Пловъри, търговец на антики от една от по-бедните части на Лейнс, беше съветник на кмета по въпросите, свързани със Старата технология, и му беше помогнал да направи значителна сума пари, като тайно продаваше предмети от Брайтънския музей. Той беше дребен, нервен човечец, с лице, което приличаше на направено от тесто и забравено да бъде изпечено. Търговецът се стресна от темпераментното посрещане на Пенироял. Обикновено хората не се радваха да го видят… но пък хората не бяха подлагани на разпит от госпожа Пенироял за красиви авиаторки, когато посетителят влезе.
— Направих проучване относно онзи предмет, който Негово обожание ми показа — каза мъжът и се приближи до шефа си. Очите му се стрелнаха несигурно към Бу-Бу. — Помните ли, Ваше обожание? Предмета?
— О, няма нужда от потайност, Пловъри — каза му кметът. — Бу-Бу знае всичко. Нали така, моя малка обърната с главата надолу тортичке? Става въпрос за онази метална книга, която отмъкнах от стария Шкин миналата седмица. Помолих Пловъри да я погледне, за да разбера какво мисли…
Бу-Бу се усмихна едва, взе вестника и го отвори на страницата с клюките.
— Извинете ме, господин Пловъри. Приказките за Стара технология са ми толкова скучни…
Съветникът кимна, поклони ѝ се и се обърна отново към Пенироял.
— Предметът все още ли е при Вас?
— Намира се в сейфа в кабинета ми — отвърна кметът. — Защо? Мислиш ли, че може да струва нещо?
— Въ-ъ-ъзможно е — отвърна внимателно Пловъри.
— Изгубеното момиче, което я донесе, смяташе, че има нещо общо с подводниците.
Съветникът си позволи да се засмее леко.
— О, не, Ваше обожание. Тя определено не знае нищо за машинните езици на древните.
— Машинен език, а?
— Код, който е бил използван от предшествениците ни, за да комуникират с един от компютърните им мозъци. Не намирам пример точно за този език никъде в историческите анали, но въпреки това има сходства с някои оцелели фрагменти от американския военен код.
— Американски, а? — попита Пенироял и бързо добави: — Военен? Това може да ни изкара малко пари. Тази война продължава вече четиринайсет години. Хората са отчаяни. Научните отдели на големите бойни градове ще платят цяло състояние за някое супероръжие.
Лицето на Пловъри се зачерви значително, когато си представи своя процент от постъпленията.
— Желаете ли да уредя продажбата, Ваше обожание? Имам връзки в Свободните мобилни щати…
Пенироял поклати глава.
— Не, Пловъри, аз ще се заема. Няма смисъл да предприемаме каквото и да било преди Лунния фестивал. Ще прибера книгата обратно в сейфа си, докато не приключат празненствата и след това ще се свържа с няколко от моите контакти. Познавам една археоложка, очарователна млада жена на име Круус Морчард. Тя често се отбива в Брайтън през есента и винаги търси необичайни предмети Стара технология. Да, мисля, че мога да уредя продажба, без да те занимавам, Пловъри.
Кметът избута недоволния търговец на Стара технология и седна отново на масата, за да продължи със закуската си, но в този момент пред очите му се появи „Палимпсест“, който съпругата му беше натикала в лицето му. На първата страница от клюкарската секция имаше негова снимка в пълен размер как влиза в едно казино в Лейнс, под ръка с Орла Туомбли, която изглеждаше като богиня, по-ослепителна, отколкото Пенироял си спомняше.