— Е — избухна той, — не бих я нарекъл точно красива…
— Горката Бу-Бу! — каза Рен, която стоеше незабелязана на високия балкон над залата за закуска до новата си приятелка Синтия Туайт. Разговорът на Пенироял с Пловъри беше прекалено тих, за да го чуе, но за сметка на това беше чула всяка дума относно Орла Туомбли. — Не знам как се справя с…
— С кое? — попита невинно Синтия.
— Не чу ли? Бу-Бу смята, че съпругът ѝ има афера с Орла Туомбли!
— Какво означава афера? — попита момичето и се намръщи. — Някаква торта ли е?
Рен въздъхна. Синтия беше много сладка, много красива и много глупава. От няколко години беше домашна робиня в Павилиона и когато Рен пристигна, госпожа Пенироял я помоли да се сприятели с Рен и да ѝ обясни как стоят нещата в този дом. Рен се радваше на компанията, но имаше чувството, че вече разбира по-добре живота в Павилиона от Синтия.
— Бу-Бу смята, че Пенироял и госпожица Туомбли имат връзка — обясни търпеливо тя.
— О! — Момичето се шокира. — О, горката господарка! Как може мъж на неговата възраст да си пада по някакви грациозни авиаторки?!
— Мога да ти кажа някои неща за Пенироял, които са много по-лоши от това — прошепна Рен и млъкна, защото осъзна, че не бива да казва нищо на Синтия. Всички на Облак 9 смятаха, че е Изгубено момиче, което не знае нищо за Пенироял, освен написаното в глупавите му книги.
— Какви? — попита Синтия заинтригувана. — Какви неща?
— Ще ти кажа някой друг път — обеща Рен, защото знаеше, че Синтия ще забрави.
За да смени темата, попита:
— Кое е това момче зад стола на Бу-Бу? Онова с ветрилото? Онзи ден го видях край басейна. Винаги изглежда много тъжен.
— О, той също е от новопристигналите като теб — отвърна развълнувана Синтия. — Тук е само от няколко седмици. Казва се Тео Нгони и е бил авиатор на Зелена буря! Заловили са го в някаква голяма битка и Пенироял го купил за Бу-Бу като подарък за рождения ѝ ден. Толкова е модерно да имаш заловен мъхнат13 за роб, но мисля, че е много страшно. Имам предвид, че всички можем да бъдем убити в леглата си, нали?! Погледни го! Не ти ли изглежда зъл?
Рен огледа младежа. Въобще не ѝ изглеждаше зъл. Не беше по-голям от нея и едва ли беше достатъчно възрастен да участва в битки. Колко ли ужасно е било за него да го победят, да го откъснат от дома и изпратят тук, за да размахва ветрило на семейство Пенироял по цял ден! Не я учудваше, че изглежда толкова нещастен. Рен изпита съжаление към него и това скоро я накара да съжали и себе си. Също така ѝ напомни, че трябва да намери начин да избяга от това място.
Няколко дни Пенироял показваше специален интерес към Рен. Наричаше я „моята почитателка от дълбините на океана“ и ѝ зае последната си книга — една история за войната със Зелена буря. След това бързо я забрави и тя се превърна в поредната от многото робини на съпругата му.
Новият ѝ живот беше прост. Всеки ден ставаше в седем, закусваше и отиваше с другите момичета от домакинството в спалнята на госпожа Пенироял. Събуждаха я, помагаха ѝ да се облече и отделяха цял час да оформят прическата ѝ, която беше сложна, скъпа и висока около метър. Всяка сутрин, когато кметът отидеше в Кметството, съпругата му обичаше да кисне в басейна. Понякога през следобедите, когато Пенироял се връщаше подпийнал след ангажиментите, които наричаше „работни обеди“, Бу-Бу слизаше с лифта до Брайтън, за да посети или да открие разни неща, но никога не вземаше със себе си някоя от красивите си млади прислужници, а само две-три момчета роби, които да носят покупките ѝ.
Вечерята се сервираше в осем вечерта. Обикновено представляваше специално събитие с много гости. Рен и останалите момичета тичаха напред-назад с печен лебед, стекове от акула, моряшки пай и чудесни желирани десерти. След това трябваше да помогнат на госпожа Пенироял да се изкъпе и облече за лягане, преди на момичетата да им бъде позволено да си легнат в спалното помещение на приземния етаж.
Понякога работата беше трудна, но когато не обслужваше нуждите на кметицата, на Рен ѝ позволяваха да прави каквото си пожелае. През първите няколко седмици тя просто искаше да се скита из Павилиона и владенията му със Синтия Туайт.