— Искал си да ме видиш?
— О, да, сър, да… — Пловъри се поклони, целият засия и заизвива белите си тънки пръсти под формата на възли. Ядосан от решението на Пенироял да намери купувач за Тенекиената книга без негова помощ, антикварят реши да сподели наличната информация с друг богат мъж. Пловъри изпрати бележката си на Шкин само преди час и едновременно се впечатли и малко се стресна от експедитивността на търговеца на роби. Изнервен, той му разказа всичко, което беше научил.
— Военна, а? — учуди се Шкин, точно както се беше учудил и Пенироял преди няколко часа. — Древно оръжие?
— Просто код, сър — предупреди го Пловъри. — Но вероятно някой умен мъж, който разбира тези неща, може да поработи над кода отзад напред и да реконструира машината, за която е бил написан. Книгата сигурно е много ценна, сър. А и Пенироял ми каза, че я е взел от вас… „Измамих този палячо Шкин да ми я даде без пари“, това бяха точните му думи, сър, моля да ми простите… Е, помислих си, че може да се заинтересовате, сър.
— Вече направих необходимото да се отплатя на Негово обожание за този малък епизод — отвърна Шкин, раздразнен, че този негодник знае как Пенироял го е надхитрил. В същото време обаче беше заинтригуван от историята. — Направил си копие на книгата, нали?
— Не, сър. Пенироял не я изпуска от поглед. Намира се в сейфа му в Павилиона. Но ако разполагах с купувач, сър, може би щях да успея да я докопам. Аз съм чест посетител в Павилиона, сър.
Шкин повдигна вежда. Определено беше заинтересован, но не чак толкова, че да плати сумата, която Пловъри щеше да му поиска.
— Търгувам с роби, а не със Стара технология.
— Разбира се, сър. Ами ако се окаже, че книгата наистина е древно оръжие? Това може да наклони везните. Да сложи край на войната. А войната е много добра за бизнеса, сър, не е ли така?
Шкин помисли за момент. После кимна.
— Добре. Бездруго нещото ми принадлежи по право. „Който го намери, за него си е“, нали се сещаш? Не искам дори да си помислям, че Пенироял може да спечели от него. Предполагам, че знаеш комбинацията на сейфа му?
Пловъри отвърна:
— 22-09-957. Двадесет и втори септември, деветстотин петдесет и седма година от ерата на Движението. Това е рождената дата на Негово обожание.
Шкин се усмихна.
— Добре, Пловъри. Донеси ми Тенекиената книга.
21.
Полетът на една чайка
Същия следобед, след като обядът вече беше приключил, а приготовленията за вечерята още не бяха започнали, Рен се разхождаше из градината до кухнята и в парка зад Павилиона, за да наблюдава как няколко Летящи пора излитат да патрулират. Поровете бяха превърнали една малко използвана част от градините зад Павилиона във временно летище. Рен вече познаваше повечето от странните машини и ги разпозна, когато излязоха от хангарите си — „Очертани бикини“, „Наперен гълъб“, „Суха бисквита“ и „Джей Ем Дабъл Ю Търнър Овърдрайв“. Наземните екипи ги наместваха в пружинени платнени катапулти и ги запращаха над края на палубата, докато авиаторите палеха двигателите си и се молеха крилете им да намерят опора във въздуха, преди да се забият в мръсното море от другата страна на кърмата на Брайтън.
Рен наблюдаваше от парапета в края на градината как един след друг поровете бързо се издигаха над покривите, след което правеха опасна въздушна акробатика и изпускаха туби със зелен и лилав пушек. Това беше спектакъл, на който винаги се наслаждаваше, но днес само я накара да изпита още по-голяма носталгия по дома. Искаше ѝ се да разкаже на татко за машините на Поровете.
Зад аеродрума се издигаше като гръб на кит голям хълм от мед, осеян с кипариси. Рен вече го беше забелязала още отдалеч, но така и не си направи труда да го огледа отблизо, защото смяташе, че е просто още една от абстрактните скулптури, които красяха ливадите на Облак 9, закупени от Пенироял, за да са доволни поддръжниците му в Квартала на артистите. Тъй като днес нямаше какво по-интересно да прави, тя се насочи натам. Колкото повече се приближаваше, си даваше сметка, че това всъщност е сграда с огромни извити врати в единия край и ветрилообразен метален паваж отвън. Медните извивки на стените и покрива бяха обсипани с декоративни шипове и караха сградата да изглежда като гигантска риба балон, показала се на повърхността над тревата. От едната страна се виеше спираловидно външно стълбище. Рен се заизкачва по него и надникна през един от високите прозорци.