Градът се носеше на изток. Съвсем скоро щеше да мине през тесния пролив, който разделяше Африка от Великия ловен район, и щеше да отплава гордо по Средно море. Бизнесмените в Брайтън се надяваха на изобилие от посетители, когато хвърлят котва за Лунния фестивал. Мълвата за кампанията срещу Изгубените момчета сигурно вече се беше разнесла из Птичите пътища и заловените охлюви, изложени в Аквариума на Брайтън, щяха да са полезен образователен елемент към атракциите по време на празненствата. Вече бяха започнали да пристигат туристи от някои от по-малките градчета, чиито светлини можеха да се видят на брега.
Балони кацаха и отлитаха, а вечерните сенки се събираха в кипарисовата гора на Облак 9. Цветните светлини от прожекторите караха Павилиона да свети в розово и златисто. Няколко дирижабли бяха отлетели от Брайтън и кръжаха около него за вечерна разходка на удоволствията. Увеличените гласове на пилотите едва се чуваха на Облак 9. Те показваха интересни места, но новите охранителни мерки не им позволяваха да се приближават прекалено много. Никой от туристите не забеляза, че един малък прозорец в един от куполите на Павилиона се отвори, нито пък птичката, която отлетя от него през мрежата от въжета, за да се присъедини към облака от чайки, които висяха като призраци над града.
Макар че беше бяла като чайка и летеше като чайка, птицата не беше чайка, поне не вече. Клюнът ѝ беше заменен от острие, а главата ѝ блестеше от слаби зелени светлини. Тя се издигна над кръжащите ята и отлетя в сгъстяващия се мрак.
Птицата продължи да лети неуморно, докато не я посрещнаха дните и нощите на изток. Прекоси разкъсания гръбнак на Италия и заобиколи изригващите вулкани в Азия Минор. Накрая кацна в аеробазата на Зелена буря в планинската верига Зиганастра, за да може командирката да прочете написаното на листа, скрит в кухина в гърдите на птицата. Тя изруга тихичко, когато видя за кого е адресирано кодираното съобщение, и повика своя, още сънен хирург-механик да презареди батериите на чайката.
Птицата продължи по пътя си, като полетя през мъглата от дим над Тресавищата с ръждива вода, където се водеха артилерийски дуели, наподобяващи гърмежа на есенни бури. Ескадрила от огромни самоходни градове пъплеха на изток в опит да отблъснат контраатака на Зелена буря. Цели сгради на долните им нива бяха превърнати в реактивни оръжия. Вагонетки превозваха големи и високо експлозивни снаряди от вътрешността на града, а оръдията ги изстрелваха в блатистите Безлюдни територии напред, за които се смяташе, че са пълни с преследвачи и мобилни ракетни единици. Брулена от преминаващите дирижабли и от струите на противовъздушните ракети, чайката се остави основното течение на града да я понесе за известно време на изток, след което се издигна над битката и размаха криле към белите планини, намиращи се на края на света.
Небето стана студено, а земята се надигна. Чайката прелетя през високи зони от бяла тишина и региони, пълни с войници на Бурята, които караха планините да изглеждат като мравуняци. Най-накрая, в една снежна нощ, осветена от светлината на звездите, цяла седмица след като отлетя от Брайтън, кацна на перваза на прозорец в Нефритената пагода и почука с клюн по замръзналото стъкло.
Прозорецът се отвори. Фанг Преследвачката взе нежно чайката в стоманените си ръце и разтвори гърдите ѝ. Съобщението, което извади от тях, беше написано от някой, наричащ себе си Агент 28. Зелените ѝ очи светнаха малко по-ярко. Тя накъса съобщението на малки парчета и изпрати хора да повикат генерал Нага, командира на елитния ѝ аеролегион.
— Събери екип от щурмоваци — нареди му Фанг Преследвачката. — И подготви дирижабъла ми за битка. С настъпването на зората ще отлетим за Брайтън.
22.
Убийство на Облак 9
Беше краят на октомври. Рен смяташе, че тревата във Вайнленд вече ще е побеляла и вкочанена от слана чак до средата на сутрините. Езерото щеше да е обвито в мъгла и вероятно първият сняг вече ще е паднал. Но тук в Средно море все още беше топло като средата на лятото и единствените облаци в небето бяха малки, бели и пухкави и приличаха по-скоро на украса.
Седмици наред Брайтън се придвижваше бавно покрай южните брегове на Ловния район. С наближаването на Лунния фестивал се насочи на юг към уговорената среща. Бу-Бу отиде с прислужниците си да наблюдава от наблюдателния балкон в края на Облак 9 как сушата се доближава.
— Гледайте, момичета, гледайте! — извика щастливо тя и посочи към бреговата линия с театрално размахване на ръката си. — Африка!