Выбрать главу

Рен погледна към вратата. Видя момичето на име Пречка да вади някакви тенджери в помещение, което приличаше на кухня. Честно казано, въобще не приличаше на човек, който би внесъл по-голямо усещане за цивилизация сред тях.

— Пречка съпруга ли ти е? — попита тя, но побърза да добави още нещо, защото не искаше да изглежда прекалено пряма: — Вероятно ти е приятелка или спътница?

Изгубеното момиче вдигна рязко глава в кухнята.

— Пречка? Не! — отвърна Гаргара. — В интерес на истината някои от момичетата се оказаха по-добри крадци от момчетата. Пречка е един от най-добрите обирджии, които сме имали. Точно както младият Рибна крокета е най-добрият механик, независимо от крехката си възраст. Исках да взема само най-добрите със себе си на тази мисия, разбираш ли, Рен? Анкъридж притежава нещо, от което имам огромна нужда. Видях го още през първите години, когато бях тук с Боне, на борда на „Ларва“, но тогава не го откраднах, защото не смятах, че ще е от полза.

— Какво е то? — попита момичето.

Гаргара не ѝ отговори веднага, а изчака известно време, изучаваше лицето ѝ, сякаш искаше да е напълно сигурен, че може да ѝ има доверие и да сподели тази информация. На Рен това ѝ хареса. Той не я третираше като дете, както правеха повечето хора. „Млада жена“, така я беше нарекъл и ѝ говореше като на такава.

— Ненавиждам всичко това — каза най-накрая Гаргара, наведе се над нея и я погледна настоятелно в очите. — Трябва да ми повярваш. Не ми е приятно, че идвам тайно. Ще ми се да го направя открито, да акостирам с „Автолик“ на пристанището ви и да кажа: „Ето ни и нас, вашите приятели от Гримзби, идваме да ви помолим за помощ“. Ако Боне се беше устроил и наложил тук, както се надявах, че ще стане, този вариант може би щеше да е възможен. Но предвид настоящото положение, кой ще ни повярва? Ние сме Изгубените момчета. Обирджии. Никога няма да приемат, че единственото, което искаме от вас, е само една книга, една-единствена книга от библиотеката на маркграфинята.

Пречка се върна в каютата и подаде на Рен канче с горещ и вкусен шоколад.

— Благодаря ти — каза тя, доволна от прекъсването, защото не искаше Гаргара да вижда колко е изненадана от чутото. Библиотеката на госпожица Фрея беше едно от любимите ѝ места — истинска съкровищница, пълна с хиляди чудесни стари книги. Някога била разположена на горните етажи на Зимния дворец, но сега никой не живееше там и според госпожица Фрея било глупаво да пускат отоплението само заради книгите, затова библиотеката била преместена долу…

— Затова не сте могли да я намерите! — заяви неочаквано Рен. — Всички книги бяха пренаредени, откакто сте били тук за последно!

Гаргара кимна и ѝ се усмихна възхитен.

— Точно така — съгласи се той. — На нашите многокраки ще са им необходими седмици, за да намерят правилната, а не разполагаме с толкова. Затова се чудех, госпожице Натсуърти, дали не би искала да ни помогнеш?

Рен тъкмо беше отпила от напитката си. Запасите от шоколад в Анкъридж бяха свършили преди години и вече беше забравила колко е вкусен, но когато Гаргара я помоли за помощ, едва не се задави с него.

— Аз? — запелтечи тя. — Аз не съм обирджийка…

— Не съм те и молил да ставаш такава — отвърна Изгубеното момче. — Но баща ти е умен мъж. Доколкото си спомням, бяха големи приятели с маркграфинята. Сигурен съм, че можеш да научиш от него къде се намира книгата. Просто я намери и ми кажи къде е. Ще изпратя Пречка да свърши останалото. Нарича са Тенекиената книга.

Рен беше на път да му откаже, но фактът, че никога не беше чувала за подобна книга, я накара да се поколебае. Очакваше Гаргара да поиска някое от съкровищата на Анкъридж — великата и просветляваща „Делата на Ледените богове“ или шедьовъра на Уърмуолд „История на Анкъридж“.

— На кого му трябва цяла книга за тенекията? — попита Рен.

Гаргара се засмя, сякаш е казала шега, която му се хареса.

— В нея не пише за тенекия — отвърна той. — Просто е направена от такава. От листове метал.

Рен поклати глава. Никога не беше виждала нещо подобно.

— Защо я искаш? — попита тя.

— Защото сме крадци и защото научих, че е ценна.

— Сигурно е такава! Щом сте били целия този път…

— Има хора, които колекционират подобни антики — стари книги и други предмети. Можем да я изтъргуваме за неща, които са ни необходими. — Гаргара се поколеба и без да отделя поглед от нея ѝ каза съвсем сериозно: — Моля те, Рен, просто попитай баща си. Едно време, когато го познавах, постоянно си вреше носа в музеите и библиотеките. Може би знае къде е Тенекиената книга.