— Добре ли си? — попита го тя и му помогна да се изправи на крака.
Не беше, но трепереше прекалено много, за да ѝ го каже, затова просто я последва нагоре по още стълби и двамата се озоваха в спретнатата рецепция, където той разговаря с госпожица Уиймс. Сега столът ѝ беше празен, знакът на вратата гласеше ЗАТВОРЕНО, а охранителят не беше на поста си. Над покривите на сградите бумтяха и пращяха фойерверки и изпълваха пролуките в щорите с розови и смарагдови лъчи. Хестър стреля по ключалката на вратата и я отвори, но когато Том тръгна да минава през нея, чу изплашено дишане и хленч.
Той падна на колене и погледна под бюрото на госпожица Уиймс.
Оттам го гледаше бледото и изплашено лице на Рибна крокета.
— Всичко е наред, момчето ми! — каза Том, когато хлапето потъна още по-навътре в сенките. Махна на Хестър да стои настрана. — Това е Рибна крокета — каза ѝ той, като се обърна към нея.
— Остави го — нареди съпругата му.
— Не мога. Сам е и е изплашен, а и работи за Шкин. Ако другите Изгубени момчета го намерят, ще го разкъсат на парчета. Просто израз — добави неубедително, защото Рибна крокета простена ужасѐн.
— Всичко това е по негова вина — каза Хестър и застана до вратата, готова да продължи напред. — Остави го.
— Но той ми каза къде е Рен.
— Добре — отвърна гневно съпругата му. — Вече ти е казал. Значи нямаме нужда от него. Остави го.
— Не! — възпротиви се Том, много по-остро, отколкото искаше. Ръката му намери Рибна крокета под бюрото и го измъкна оттам. — Той идва с нас. Обещах му.
Хестър изгледа момчето, а момчето изгледа Хестър и за момент Том си помисли, че съпругата му ще го застреля на място, но от дълбините на Пиперницата се разнесе гръмовен вой на неподчинение и ярост, истински тътен от Изгубени момчета, тръгнали на поход. Хестър прибра пистолета си, мина през вратата и я задържа отворена за Том, който влачеше изплашеното и скимтящо дете. Излязоха от сградата и тръгнаха надолу по стълбите към площада. В стените на заобикалящите ги сгради се отразяваха силни и кънтящи гърмежи, а заслепяващи проблясъци осветиха небето. Фойерверките са много по-шумни от онези, които помня от детството си, помисли си Том и погледна нагоре, където видя застрашително изглеждащи бели дирижабли да се спускат над покривите на сградите на града и да пускат ракети от бронираните си гондоли върху него.
— Велики богове и богини! — изкрещя Хестър. — Точно от това имахме нужда!
— Какво става? — изскимтя Рибна крокета и стисна здраво Том. — Какво се случва?
Ескадрила от Лисичи демони се беше отделила от аерофлота на Зелена буря, за да неутрализира противовъздушните оръжия на Брайтън. Празненствата за Лунния фестивал предизвикаха всеобща паника, защото авиаторите сбъркаха фойерверките от Куинс Парк и Черна скала за задействали се противовъздушни оръжия и започнаха да ги обстрелват. Докато карнавалната процесия се виеше към „Оушън Булевард“ като обезглавена змия, „Заупокойна вихрушка“ се гмурна през дима над тях и се насочи към Облак 9. Отпред стояха като планини от стомана Ком Омбо и Бенгази, а в покрайнините им пъплеха по-малки градчета и предградия.
— Събрали са се цяла група! — провикна се весело генерал Нага като ловец, който току-що е открил лисицата. — Онзи големият изяде Палмира Статик преди няколко лета! — Механичната му броня изстърга и изсъска, когато се обърна към Фанг Преследвачката и вдигна едната си ръка в нервен поздрав. — Значи затова ни доведохте на запад, Ваше превъзходителство! Знаех си, че няма как да е заради този прояден от молците курортен сал! Моля за позволение да поведа атаката…
— Тихо — прошепна Фанг Преследвачката. Огньовете на Брайтън се отразяваха върху бронзовото ѝ лице. — Тази група не ме интересува. Другите дирижабли ще държат онези градски батареи и изтребители заети и ще се уверят, че брайтънци няма да се опитат да помогнат на кмета си. Нашата цел е летящият дворец. Пригответе екипите за абордаж.
Нага следваше безрезервно Преследвачката цели шестнайсет трудни години, но това беше прекалено за него. Докато подофицерите му се разбързаха да предадат заповедта на лидерката си и да се въоръжат с огнестрелни оръжия и бойни брони, той просто стоеше прав като поразен от гръм. След малко обаче се сети какво се случва с онези, които не се подчиняват на заповедите на Фанг Преследвачката, и побърза да го стори.