— Не работя за никого — отвърна Рен.
— Но ти работиш, Синтия Туайт — каза Тео. — Работиш за Зелена буря, нали? Ти си убила Пловъри и останалите. Ти си отделила Облак 9 от Брайтън!
Момичето се разсмя.
— О-о, бързо схващаш, африканецо! — Тя направи лек реверанс. — Агент 28 от личната разузнавателна единица на Фанг Преследвачката. Много съм добра, нали? Горката глупава Синтия. Как всички ми се смеехте, ти, Бу-Бу и останалите. А през цялото време работех за друга господарка, за онази, която ще направи светът отново зелен. — Синтия протегна ръка към Рен. Лъскавият предмет в нея беше пистолет.
Рен сковано извади Тенекиената книга от ластика на панталоните под туниката си и я показа на Синтия. Другото момиче я грабна и отстъпи назад.
— Благодаря ти — каза тя със следа от старото ѝ очарование. — Фанг Преследвачката ще бъде много доволна.
— Изпратила те е тук, за да я намериш? — попита Рен объркана. — Но откъде е знаела…
Синтия засия.
— О, не. Тя смяташе, че още е в Анкъридж. Изпрати експедиция до мястото, където Пенироял каза, че градът е потънал, но там нямаше нищо. Затова бях внедрена на борда на Облак 9, за да го шпионирам, в случай че узнае какво се е случило в действителност с ледения град. Не можах да повярвам на късмета си, когато разбрах, че си донесла Тенекиената книга на борда на Брайтън! Веднага изпратих съобщение до Нефритена пагода и получих заповеди да я оставя в кабинета на Пенироял, докато не пристигне помощ. Книгата е много важна. Възможно е да се окаже, че тя е ключът към последната победа. Господарката ми не желае някой да я препише или да бъде изпратена по обичайните канали. Тя идва да я вземе лично. Онзи дирижабъл на ливадата е нейният. — Синтия погледна щастлива Тенекиената книга. — Господарката ще ме възнагради богато, когато ѝ дам книгата.
Стрелбата в градините беше секнала. Рен чуваше прииждащи от слънчевите палуби гласове, които крещяха заповеди на непознат за нея език. Тя пристъпи към Синтия, въпреки че се страхуваше от пистолета в ръката ѝ.
— Моля те — каза ѝ, — вече имаш Тенекиената книга. Не можеш ли да ни пуснеш? Ако Бурята залови Тео…
— Ще го убият, защото е страхливец — отвърна спокойно момичето. — Лично аз ще го направя, но съм сигурна, че господарката ми ще иска първо да ви разпита и да разбере какво знаете за книгата.
— Не знаем нищо за нея! — изкрещя Тео.
— Така твърдиш ти, африканецо. Може да си промениш мнението, когато двигателите за разпити заработят върху теб.
— Но, Синтия… — Рен поклати глава, все още изумена от предателството на приятелката си. — Предполагам, че Синтия не е истинското ти име, нали?
Другото момиче се изненада.
— Разбира се, че е. Защо да не е?
— Ами не е много шпионско — отвърна Рен.
— О? И какво му има?
— Нищо, нищо… Просто…
Един огромен куфар падна от галерията горе, удари Синтия по главата и се отвори на земята. От него се разхвърчаха златни монети, бижута и ценни на вид предмети от Стара технология.
— О… — изрече момичето, докато падаше. Пистолетът ѝ стреля и проби дупка в тавана, някъде над главата на Рен. Тео сграбчи спътницата си и я дръпна назад, защото се страхуваше, че още куфари може да паднат, но когато погледнаха нагоре, видяха единствено закръгленото и пребледняло лице на Нимрод Пенироял, който надничаше над парапета.
— Умря ли? — попита нервно той.
Рен се надвеси над Синтия. В косата на момичето имаше кръв и когато докосна врата ѝ, не напипа пулс, но нямаше представа дали го търси на правилното място.
— Мисля, че може да е мъртва — съобщи тя.
Пенироял забърза надолу по стълбите.
— Глупости, това беше само приятелско почукване по главата. Както и да е, тя е вражески агент, нали? Вероятно щеше да убие и двама ви, ако не се бях намесил светкавично. Тъкмо бях горе и събирах някои ценности, когато ви чух да си говорите. — Професорът се ухили, когато отскубна книгата от пръстите на Синтия. — Какъв късмет! Смятах, че съм я изгубил. А сега елате и ми помогнете да събера останалото.
Все още замаяните Рен и Тео се заеха да изпълнят заповедта. Пенироял, който вероятно се страхуваше, че ще се опитат да го оберат, вдигна пистолета на Синтия и го насочи към тях, докато събираха монети, статуетки и древни артефакти и ги тъпчеха в големия куфар. Накрая седнаха на капака му, за да могат да го затворят. Виковете отвън приближаваха. Войниците на Зелена буря бяха привлечени от изстрела и идваха в балната зала, за да проверят какво става.