— Нямаше да го стори — отвърна момчето. — Както и да е, щом всички я искат толкова много, трябва да е нещо опасно. Не можем да позволим човек като Шкин да я докопа.
Рен подсмръкна.
— Никой не бива да я има — отвърна тя, отиде до проснатото тяло на Пенироял и предпазливо извади Тенекиената книга от разкъсаната му роба. Един от куршумите на Шкин беше направил голяма вдлъбнатина в корицата ѝ, но иначе изглеждаше непокътната. Само като я докосна и се отврати. Колко много неприятности беше причинила! Колко много смърт! — Ще я хвърля в океана — каза Рен и побягна през тлеещото и превърнато в кратери временно летище на Поровете към края на градините.
Погледна през парапета, но не видя океан. Облак 9 се носеше по-нависоко и по-бързо, отколкото предполагаше. Белите гребени на вълните, които се разбиваха в брега, се намираха на няколко километра разстояние на север, заедно със светлините и огньовете от другите градове, изпъкващи като перли на огърлица. Хълмовете на Африка се издигаха сковани под нея, осветени от лунната светлина.
Докато стоеше там и се взираше в тях, стиснала Тенекиената книга в две ръце, Рен чу тичащи крака зад гърба си и се обърна, за да посрещне фенерчетата и вдигнатите оръжия на цял отряд войници. Сред тях имаше и преследвачи, единият от които хвана Тео. Друг мъж, който почти приличаше на преследвач с ястребовото си лице, покритото с механизирана броня тяло и с меч в металната си ръка, пристъпи пред останалите и каза:
— Не мърдайте! Вие сте пленници на Зелена буря!
„Калугерица“ се шмугна през такелажа на Облак 9 и излезе в откритото небе. Набиско Шкин си позволи да се усмихне доволен с тънката си усмивка. Повечето от дирижаблите на Зелена буря бяха на километри от него, все още заети с Бенгази и Ком Омбо, а войниците в градините на Пенироял си имаха по-важни неща, за които да се тревожат от някакъв офейкал търговец на роби.
Той се намести в удобната седалка на яхтата и потупа куфара, който се намираше на палубата до него. Далеч напред виждаше светлините на малки градове, които светеха в пустинната нощ. Смяташе да кацне на един от тях, докато не се увери, че Бурята е приключила с Брайтън; след това щеше да отиде да види какви щети е претърпял бизнесът му. Без съмнение Пиперницата щеше да е ударена. Вероятно слугите и стоката му бяха мъртви. Но това не го тревожеше, тъй като бяха застраховани. Надяваше се момчето Рибна крокета все още да е живо. Но дори без него трябваше да успее да намери Анкъридж-във-Вайнленд и да напълни трюмовете на един или два робски дирижабъла…
Все още мечтаеше за Вайнленд, когато рапторите го откриха. Те бяха част от патрулиращо ято, изпратено да пази небесата около Облак 9. Шкин ги помисли за облак, когато го връхлетяха и скриха лунната светлина. След това забеляза как размахват криле и миг по-късно нападнаха „Калугерица“, като започнаха да удрят по стъклопластовите прозорци, да разкъсват защитната ѝ обвивка и дерат елегантния ѝ балон с нокти и клюнове. Откъснатите направляващи перки бяха понесени от вятъра. Витлата нарязаха десетки птици на скрап, но други десетки заеха местата им, докато двигателите на яхтата не се задавиха с перушина и месо. Шкин посегна към радиостанцията, отвори всички честоти и се развика:
— Отзовете атаката си! Аз съм честен бизнесмен! Напълно неутрален съм!
За съжаление, бойните дирижабли на Зелена буря, които прихванаха сигнала, не знаеха откъде идва той, а самите птици не разбираха какво говори. Те продължиха да разкъсват, съдират и чупят, като откъснаха балона от металния му скелет, докато Набиско Шкин, който ги гледаше измежду оголените ребра, не видя нищо повече от калейдоскопична картина от черни птичи форми, обикалящи с разперени криле на фона на свещената луна. Останките паднаха долу, птиците разкъсаха покрива на гондолата и влязоха вътре при него.
Набиско Шкин не беше човек, който показва емоциите си, но беше нападнат от много създания, а и пътят до долу беше дълъг. През цялото време пищеше.
30.
Пленници на Бурята
Мъжът с механичната броня се казваше Нага. Рен чу хората му да го наричат така, когато взеха Тенекиената книга от нея и я поведоха обратно към Павилиона. Това беше страшно име, а и самият човек изглеждаше заплашително, докато крачеше наоколо в този съскащ и стържещ екзоскелет, но явно беше достатъчно цивилизован, защото каза на хората си да спрат, когато сръгаха Рен с оръжията си да върви по-бързо. Тя беше едновременно изненадана и облекчена, беше слушала истории, че Бурята застрелва пленниците си на място. Смяташе да попита Нага какво мисли да прави с нея, но не намери достатъчно смелост. Хвърли поглед на Тео с надеждата да ѝ обясни какво си говорят войниците на Зелена буря на техния странен език, но момчето вървеше с наведена глава и не я поглеждаше.