— Какво взе Преследвачката от вас?
— Тенекиената книга — отвърна Рен. — Тенекиената книга на Анкъридж…
Доктор Зироу се намръщи, сякаш никога досега не беше чувала това име.
— Не дойдохте ли точно за нея тук? — попита Тео.
— Явно. Кой да знае? — Жената сви рамене, погледна обратно по посока на балната зала и снижи глас, сякаш се страхуваше, че господарката ѝ може да я чуе: — Нейно превъзходителство не смята за нужно да споделя с когото и да било причините за нападението над града ви. Каква е тази Тенекиена книга? Какво я прави толкова важна, че идва тук с бойните си дирижабли, за да я вземе?
— Синтия каза, че който притежава Тенекиената книга, може да спечели войната — обясни Рен.
Опитваше се да помогне, но доктор Зироу само се опули насреща ѝ. Дали лицето ѝ не изглеждаше толкова бледо заради лунната светлина? Очите ѝ бяха ококорени и гледаха през Рен към някакво ужасно видение, което предстоеше.
— Ай! — изпъшка тя. — Разбира се. Разбира се! Книгата вероятно е следа към някакво оръжие от Стара технология. Може би нещо като МЕДУЗА, достатъчно мощно, за да унищожи цели градове. И вие го дадохте на Фанг Преследвачката! Глупци!
— Не е честно! — възпротиви се Рен. — Вината не е наша…
Доктор Зироу се разсмя, но никак не ѝ беше забавно, в нейния смях се усещаше само страх.
— Сега всичко зависи от мен, нали? — попита тя. — От мен зависи да я спра!
Докторката се обърна и изтича нагоре по стълбите към балната зала, като по пътя захвърли пистолета си настрани.
31.
Мигът на розата
Генерал Нага, все още гневен, че не му бе даден шанс да унищожи Бенгази и останалите градове, поведе своите ударни части да прочистят долните нива на Павилиона. Надяваше се да попаднат на спотайващо се гнездо от градски войници, с които да проведат един свестен бой. Няколко бойни преследвачи стояха на пост в балната зала, докато Фанг Преследвачката четеше. Металните страници на книгата светеха в меко зелено на светлината от очите ѝ, стоманените върхове на пръстите ѝ проследяваха древните драсканици и издаваха слаби стържещи звуци.
Шрайк стоеше до прозореца и наблюдаваше своята господарка, но всъщност не я виждаше. Вместо това се беше съсредоточил върху лицето в съзнанието си, лицето на младата пленничка, която Енона Зироу преди малко отведе. Той беше сигурен, или почти сигурен, че е виждал това лице и преди — тези морскосиви очи, издължената ѝ челюст и червената ѝ коса му бяха познати. Въпреки това, когато се опита да сравни лицето на момичето с другите лица в паметта си, не намери съвпадение.
Шрайк чу притичващи крака по слънчевата палуба. Обърна се и усети, че другите преследвачи в балната зала зад него също реагират и изваждат ноктите си. Но това беше доктор Зироу.
— Господин Шрайк!
Тя тръгна към него между телата на слънчевата палуба. Опитваше се да се усмихне, но усмивката ѝ се превърна само в гримаса. Преследвачът усети учестеното ѝ дишане, бързия ритъм на сърцето ѝ, острата и издайническа миризма на потта ѝ и разбра, че нещо е на път да се случи. Поради някаква причина Енона Зироу беше решила, че сега е точният момент да използва мистериозното си оръжие срещу Фанг Преследвачката.
Но къде е то? Ръцете ѝ бяха празни, а спретнатата ѝ черна униформа не разполагаше с достатъчно място, за да скрие нещо толкова мощно, че да нарани преследвач. Шрайк бързо смени спектъра на зрението си в напразен опит да намери някакво скрито оръжие или химична следа от експлозив.
— Господин Шрайк — повтори доктор Зироу, спря до него и го погледна в очите. — Има нещо важно, което трябва да ви кажа. — От порите на лицето ѝ бяха избили капчици пот. Шрайк се обърна и сканира балната зала. През цялото време се чудеше дали докторката не е донесла нещо със себе си от „Заупокойна вихрушка“. Провери слънчевата палуба и потърси скрити устройства зад статуите на перилата. Нищо. Нищо.
Някой докосна ръката му. Погледна надолу. Пръстите на доктор Зироу бяха върху бронирания му юмрук. Жената вече се усмихваше както трябва. Очите зад дебелите стъкла на очилата ѝ бяха пълни със сълзи.
— Мигът на розата и мигът на тиса са еднакво продължителни.
И Шрайк разбра.
Той се обърна и бързо се отдалечи от нея в балната зала. Не искаше да тръгва, не беше заповядал на краката си да вървят, но въпреки това те го направиха. Той беше оръжието на доктор Зироу и е бил през цялото време.
— СПРЕТЕ МЕ! — успя да извика той, когато наближи Фанг Преследвачката. Двама от бойните преследвачи изскочиха пред него, за да препречат пътя му. С два удара Шрайк ги обезвреди, откъсна им главите и остави слепите им и глупави тела да залитат наоколо и да сипят искри и течности. Но поне успя да предупреди Фанг за случващото се. Тя се обърна и стана на крака, за да го посрещне. Тенекиената книга проблесна в дългите ѝ ръце.