— Какво правиш, господин Шрайк?
Той не можеше да обясни. Беше затворник в собственото си тяло и нямаше контрол над неочакваните си, но добре обмислени действия. Ръцете му се вдигнаха сами, а китките му се извиха. От краищата на пръстите му се появиха лъскави остриета, които бяха по-дълги и по-тежки от старите му. Като пътник в танк Шрайк беше просто наблюдател в атаката си срещу Преследвачката.
Фанг извади собствените си нокти и се приготви да го посрещне. Те се сблъскаха един друг, а броните им застъргаха и от тях полетяха искри. Иззад бронзовата маска на смъртта на Преследвачката се разнесе свирепо съскане. Тенекиената книга падна, ръждясалата подвързия се скъса и металните страници се пръснаха по пода. Ето защо не успях да видя опасността, помисли си Шрайк и си спомни сръчните пръсти на Енона Зироу, които работеха с мозъка му през всички онези самотни нощи във Фабриката за преследвачи. Защо не успя да се сети какво прави с него? Търсеше оръжието ѝ навсякъде, но нито за миг не заподозря себе си. А през цялото време желанието да убие новата си господарка е било заложено в съзнанието му в очакване Енона Зироу да изрече думите, които ще събудят…
Чуваше я зад себе си как се катери през останките в балната зала и се провиква, сякаш да го окуражава:
— Мигът на розата и мигът на тиса…
Шрайк се освободи и стовари остриетата на дясната си ръка в гърдите на Фанг, от които се надигна струя от искри и лубриканти. Новите нокти бяха добри и по-здрави от тези на нормален преследвач. Фанг изсъска отново. Сивата ѝ роба беше станала на парцали, а бронята ѝ беше пукната и от нея течаха гъсти поточета от онова, което служеше за кръв. Енона Зироу беше зад нея и викаше:
— Не можеш да го нараниш! Съживих го, за да те убие и му дадох необходимите оръжия, за да го стори! Подсилена броня! Нокти от волфрамова сплав! Сила, за която ти можеш само да мечтаеш!
Раздразнена, Фанг Преследвачката се хвърли назад, удари доктор Зироу и я запрати на дансинга. Шрайк изтича и блъсна силно противничката си. Ударът я отдалечи от падналата жена и я запрати на слънчевата палуба под лунната светлина. Още няколко бойни преследвачи се опитаха да го спрат, но той изрита краката им и сряза с ноктите си съединенията на вратовете им. Очевидно именно вратовете бяха слабото място на преследвачите на Попджой — отрязаните им глави дрънчаха по пода като изтървани тигани, а зелените им очи потъмняваха. Шрайк избута лутащите се тела от пътя си. Едното от тях се оплете в парцаливите завеси, висящи от вътрешната страна на един от прозорците, и искрите, които струяха от врата му, възпламениха плата. Пламъците бързо подхванаха завесата и се разпространиха в балната зала. Светлината им се отрази в бронята на Фанг, докато лазеше по слънчевата палуба — единият ѝ крак се влачеше, а едната ѝ ръка се държеше само на сноп кабели. Цялата беше очукана и течеше като размазана буболечка.
Шрайк искаше да се откаже от тази битка. Искаше да се върне обратно в балната зала и да помогне на доктор Зироу. Но разбунтувалото се негово тяло имаше други намерения. Той тръгна към Фанг Преследвачката и когато тя се спусна към него, вече беше готов за нея. Хвана я за главата и промуши с остриетата на палците си очите ѝ — зелената светлина изгасна и той усети как ноктите му задират машината в черепа ѝ.
Фанг започна да съска, да пищи, изрита го и успя да разкъса бронята на тялото му. Тя също имаше нокти на пръстите на краката. Шрайк не беше предвидил това… и я изблъска силно в перилата на палубата. Каменната зидария се напука и парчета от колоната и архитрава14 експлодираха на лунната светлина. Фанг се прекатури заедно с тях. Шрайк, чиито нерви жужаха от свирепата радост на боен преследвач, скочи след нея.
А Рен? И Тео? Изоставени от похитителите си, те стояха и се гледаха втренчено един друг на терасата във формата на полумесец и не смееха да повярват, че са ги забравили. Бяха и прекалено уплашени от ужасните шумове, идващи отгоре, за да рискуват да побегнат. Около тях се посипаха парчета от перилата и Фанг Преследвачката и нападателят ѝ паднаха като опашати комети от палубата. Рен се притисна в Тео и наблюдаваше случващото се с ококорени очи. От векове никой не е ставал свидетел на схватка между двама преследвачи. Не и откакто Номадските империи на Севера изпратили своите немъртви армии да се бият едни срещу други в изгубените години, преди зората на Движението, когато хората били хора, а градовете си стояли на местата, където са създадени.
14
Главната греда, която лежи върху абака на колоните и образува най-долната част на антаблемана при много архитектурни стилове. Може да бъде оставен съвсем гладък или да бъде украсен с релефи. — Б.пр.