Сега разбрах защо на черния ми спътник толкова не му се искаше да дойде с мен. Не можех да не се посмея на суеверието му и започнах да го мъмря, задето не ми е казал това преди, за да мога по-подробно да разгледам това любопитно владение на дявола. После си спомних крясъците на орлите, тъмнината, която царуваше на острова, тайната лагуна и лодката, привързана на нейните брегове. Спомних си преплетените с лиани и испански мъх клони и престанах да се учудвам на суеверието на бедните негри от съседните плантации и на страха на моя спътник.
Мрачният изглед на това място лесно можеше да изпълни с ужас суеверните по природа негри. Но ако се разгледаха внимателно следите, които забелязах, захвърлената лодка — сигурно щеше да се разбере какъв е този демон, който според Джек и неговите приятели от плантацията на Брадли е избрал това място за своя резиденция.
Глава десета
Плантацията на Дяволския остров
По време на дългото плаване срещу течението Джек с охота ми разправи много любопитни работи, свързани с Нат Брадли и неговата плантация.
Жилището на Брадли било разположено на Големия остров, образуван от Мисисипи и предишното му корито. Тази река често променя своето корито, двата й бряга, особено десният, са изровени от заливи, лагуни, канали, които понякога образуват цели пропасти. Течението ту ги изоставя, ту пак ги пълни, ту изравя нови сякаш по свой каприз, но напуснатото корито или лагуна винаги се превръщат в тинясало, застояло блато.
На този остров се заселил Нат Брадли. Моят спътник много се чудеше как е могъл този човек, дошъл тук с двама-трима роби, за кратко време да намери средства и да накупи повече роби от тези на скуайър Уудли в Тенеси. Купувал роби, където намери. Купувал даже такива, които никой друг не искал да купи поради неспособността им да работят. Но той умеел да ги държи в ръцете си и от неговата плантация робите никога не бягали. Понякога излизали нощем, но сутрин пак се връщали. А можеха лесно да се скрият из околността и никой не би помислил да ги предаде на господаря им. Очевидно тук имаше някаква тайна.
Тези сведения ме заинтересуваха, тъй като допълваха онези, които вече имах. Но за мен бе по-интересно да узная какви са отношенията между Нат Брадли и Хенри Уудли. Виждах, че те бяха близки приятели, но ми се искаше да узная защо, тъй като бяха съвсем различни.
Дотолкова бях изучил нравите на страната, че вече знаех колко малко значение се придава тук на нравствеността на този или онзи плантатор. Заселниците в земята на чоктослите съвсем не бяха рицари като Баярд, без страх и укор. Всъщност без страх бяха, но безукорността им бе съмнителна. За тях богатството и умението да владееш изкусно револвера бяха напълно достатъчни, за да бъде признат един човек като достоен за уважение. А Нат Брадли като че нарочно бе създаден да блести в обществото на Уинсбург и неговите околности.
Няколко години преди времето, за което говорим, по правото на силния град Уинсбург бе попаднал във властта на една банда негодници от най-различни националности. Дълго време по улиците на града се разигравал безкраен и безобразен карнавал. Жителите много си изпатили.
Най-сетне бандитите били изловени и затворени, но старата мая останала в страната. Следите от пребиваването на разбойниците силно се отразили върху нравите на населението. Това, което се разказваше за Нат Брадли, за неговите постъпки и характер, не учудваше никого и доказваше само, че той е достоен да живее сред заселниците по Мисисипи.
Но Хенри. Уудли по характер никак не приличаше на Брадли. Рядко се срещат хора по-противоположни, по-неспособни да се сприятелят. Наистина Хенри живееше донякъде като дивак, дружеше с нецивилизовани хора, но по природа бе мек, даже изглеждаше свенлив, макар това да не е ловджийско качество.
Не можех да си обясня как един такъв човек намира удоволствие в обществото на Нат Брадли. Но не мислех за уместно да говоря за моя домакин и работите му с един негов роб. Ако не се интересувах от две близки нему лица, не бих заговорил за това, но любопитството ми бе събудено и не се стърпях да задам един косвен въпрос.
— Струва ми се, Джек, че не обичаш Нат Брадли.
— Да. Пък и никой от негрите не го обича. Него просто го мразят.
— Но белите не го мразят, нали?
— Не знам, масса, не знам.
— Как не знаеш? Твоят господар например е голям приятел с Нат Брадли.
— Мистър Хенри?
— Да.
— Та той е приятел с всички.
— Наистина ли?
— Да, той и мухата не обижда, комара на носа си не може да убие. Виж, в лова на мечки и пантери е лош, обича да ги убива. Ловът и кучешкият лай го променят, става съвсем друг човек, когато има пушка в ръце и дивеч пред него.