Когато прерязахме пътя на „Сара“ с бързината на препускащ с всички сили кон, капитан Дринкуотър извика през рупора:
— Как е работата, Босток? Не искате ли да ви потеглим малко с въжето?
И докато „Летящият облак“ се отдалечаваше от „Сара“, той крещеше:
— Довиждане, стари Бост, ще съобщя на вашите другари в Ню Бедфорд, че ще бъдете там към Ивановден! Довиждане!
Капитанът на „Сара“ не отвърна нито дума, като че ли се боеше за своя безгрижен събрат.
А нашият капитан говореше с тържествен вид:
— Обещах на Босток, че ще му покажа нещо и ето — удържах на думата си!
За наш късмет вятърът стихна и се обърна на запад. Успяхме да заобиколим опасния нос преди залез слънце. Ала нито през този ден, нито през следващия ентусиазмът на капитана намаляваше. Той продължаваше да се гордее със своята победа.
Толкова по-ужасно бе неговото разочарование, когато влязохме в пристанището. Първият кораб, който той видя там, беше „Дръзката Сара“.
Неговото честно и весело лице побледня и се помрачи. А като венец на униженията му дойдоха виковете на капитан Босток, когато минавахме край „Дръзката Сара“:
— Вие ли сте, Дринк? Радвам се, че ви виждам, стари приятелю, и същевременно съм много учуден, тъй като не ви очаквах преди Ивановден.
Но лицето на капитан Дринкуотър бързо се проясни и с присъщото си добродушие той каза:
— Този път вие победихте, Босток. За да ви обезщетя за някои повреди, които ви причиних, каня ви да вечеряме заедно в „Еверест“. Просто умирам от желание да ям стриди.
— Аз също, Дринк. Отлично. Няма да закъснявам за срещата.
И той наистина не закъсня, както и офицерите от „Сара“ и „Летящият облак“. И мога да кажа, че съвсем не ни беше завладяла меланхолия. Това беше един от онези малки празници, които обичат да си устройват китоловците, особено когато се връщат от дълга и успешна експедиция.
Не мога да не спомена и още един, дори по-приятен празник — година след това, също след връщане от лов. И този път корабите отново се състезаваха, но вече не така близо един до друг и „Летящият облак“ пристигна много по-рано. Така Дринкуотър можа да отмъсти на Босток за миналогодишните подигравки.
А когато „Сара“ пристигна, той каза на Босток с присъщото си великодушие:
— Радвам се да ви видя, Бост! Елате с вашите офицери в „Еверест“ — ще прекараме няколко хубави часове.
— Отлично, Дринк! — отвърна Босток, както и миналата година.
Този път ролите бяха разменени, ала събирането беше също така весело.