За мен бе най-добре да избягна всякаква намеса в тази работа, затова — да оседлая коня и да замина!
Това изменяше донякъде програмата ми, но обстоятелствата го изискваха. Възможността да се видя отново с мис Уудли, толкова примамлива преди, сега бе тежка за мен. Обещанието, което й дадох, можеше и да не бъде изпълнено, а и тя едва ли би се загрижила за това.
Моите тъжни размишления бяха прекъснати от възклицанието на спътника ми:
— Когато говориш за дявола, виждаш опашката му. Но сега ние можем да видим и ангела.
— Ангела ли? Какво приказваш, Джек?
— Погледнете нататък: какво виждате, масса?
— Параход.
— Ето на, на този параход има един ангел. Уверен съм, че тя е там.
— Нищо не разбирам.
— Че какво има за разбиране, масса? Спря ли параходът при плантацията на масса Хенри?
— Да.
— Значи на него има пасажери, които искат да слязат там. Погледнете, този параход е „Чираки“, той пътува нагоре по Къмбърленд и стига до Нашвил. Няма съмнение, че това не е никой друг, а мис Уудли, която идва от Тенеси.
Негърът не се излъга. След десетина минути параходът мина край нас и аз прочетох името му, написано с големи букви.
А когато се върнахме в плантацията, разбрах, че е пристигнала мис Уудди, а заедно с нея насам пътувал и Нат Брадли.
Глава единадесета
Двамата неудобни гости
Действително мистър Брадли дойде заедно с Корнелия и се настани в плантацията като желан гост.
Едва успях да скрия своето неудоволствие. Но вече бях решил на другия ден да се простя със своите домакини. Дори видът им сега ме караше да страдам.
Брадли си тръгна от плантацията, преди да се стъмни. Бил слязъл тук, защото на неговата земя нямало пристанище. На връщане от Уинсбург бил срещнал на парахода мис Уудли.
Всичко това научих в разговор с домакина, но не повярвах. Без съмнение Брадли бе ходил в Уинсбург не по някаква работа, а да посрещне мис Уудли. Сега Брадли си тръгна с коня на мистър Хенри, като обеща да му го върне на другия ден. Твърдо реших да замина, преди да е дошъл отново.
Но много по-лесно е да се реши това, отколкото да се изпълни.
Рядко се случва една пеперуда да хвърчи около огъня и да не си опърли крилата. Така се случи и с мен.
Решението ми да замина учуди мистър Хенри. Каза, че това би му било много неприятно — тъкмо се канел да организира в моя чест голям лов на мечки.
— Надявам се, че няма да ме огорчите толкова.
— Наистина, нали няма да заминете? — попита ме мис Уудли, когато за минутка останахме сами. — Защо толкова се разбързахте?
Не знаех какво да отговоря.
— Това е много лошо — продължи тя все по-настойчиво. Това е даже невежливо, нелюбезно — прибави тя с възхитителна гримаса. — Вие с удоволствие стояхте тук, докато мен ме нямаше. Ще си помисля, че аз съм причината за вашето заминаване, че искате да ме избегнете…
Не можех да й кажа, че се е досетила…
Исках да й отговоря нещо, да я уверя, че няма да променя решението си, да й обясня тази моя постъпка, може би да се обърна към нея с неуместни и груби укори…
За щастие тя великодушно ми попречи да стана смешен. Приближи и каза с умолителен глас:
— Останете! Брат ми толкова ще се огорчи от вашето заминаване… и аз също! Ако заминете, ще бъда убедена, че го правите заради мен.
Какво означаваше тази молба? Действително ли бе привързана към мен, или се подиграваше. В първия случай тя бе очарователна, а във втория — жестока кокетка.
Без да знам какво мисля за нея, отговорих:
— Ни най-малко не ми пречи вашето присъствие. Пропъжда ме присъствието на един човек, чието заминаване ще ви огорчи много повече от моето.
Едничкото извинение за моята грубост бяха тайните страдания, които изпитвах. В очите на момичето се появи тъжно учудване. Разбрах, че тя не кокетничеше с мен.
— За кого искате да кажете?
Колебаех се дали да отговоря. Може моят отговор да я огорчи, а нямах и право да смятам за грях това, ако предпочита някого.
За щастие брат й се върна и отново започна да ме убеждава да остана. Този път той успя. Краткият ми разговор със сестра му бе достатъчен, за да променя решението си. Отново взех да се надявам, макар да не признавах и пред себе си.
Оставих ги да ме убедят, че присъствието ми на лова е необходимо. На другия ден Нат Брадли върна коня, както бе обещал. Дойде с един роб, на когото заповяда да разседлае коня му и да го заведе в обора. Смяташе да прекара в плантацията няколко часа.
Запознаха ни и аз трябваше за пръв път да говоря с човека, към когото вече чувствах такова дълбоко отвращение. Студено се поклонихме един на друг, разменихме няколко думи, но присъствието на мистър Хенри и мис Уудли сдържаше нашата взаимна омраза.