Да го обвиня, че се е опитал да ме убие, би било нелепо. Защо би искал да ме убие? Не се познавахме един друг, не бяхме се карали. Не се беше случило нищо, което да направи обвинението ми вероятно. Дори да бе гръмнал Брадли, никой не би повярвал, че се е прицелил в мен, а не в гълъб. Щяха да го обвинят в непредпазливост, но не и в такова тежко и невероятно престъпление. По много причини реших засега да скрия подозренията си и да ги споделя с Хенри, когато се върнем вкъщи.
Все пак реших да наблюдавам внимателно Брадли и да забележа каква далекобойност има неговата пушка. Започнах да го търся, ала чух някой да казва, че вече не го вижда между ловците. Друг отбеляза, че тук няма нищо чудно — Нат Брадли никога не е обичал лова. Вероятно се е върнал сам вкъщи.
Глава тринадесета
Отказът
Не мога да изразя мислите си за Нат Брадли и неговите странни действия. Помня само, че тези мисли бяха мрачни и горчиви. Неведнъж чувствах страшна злоба към този човек, който се опита да ме убие и който вероятно е намерил средство да накара мис Корнелия Уудли да го обикне. Не можех да скрия от себе си, че тази мисъл най-много ме измъчваше.
Изчезването на Брадли лесно можеше да се обясни. Не знаех къде се е дянал, но нещо ми подсказваше, че се е върнал в плантацията. Мис Уудли остана сама вкъщи. Той не би пропуснал такъв случай.
За мен ловът на гълъби бе загубиш вече цялата си привлекателност и аз реших да се върна в плантацията. Без да казвам на никого за намерението си, излязох от гората и тръгнах по обратния път.
Вървях бавно и си мислех имам ли право да наруша това усамотение, мисълта за което ме караше да побеснея. Няма ли и двамата да сметнат, че съм глупав и смешен?
Зелената поляна около къщата беше засадена с дървета. Пътечки я пресичаха във всички посоки, а в най-гъстите и сенчести места бяха сложени пейки. Ограда заобикаляше поляната.
Пътят ми минаваше през тази градина. Отворих вратичката и тръгнах, но неочаквано чух два гласа. Първият бе на Брадли. Спрях и се вслушах. Това, което той казваше, бе толкова неочаквано, щото никак не се засрамих от шпионската си роля.
— И така, това е всичко, което имате да ми кажете — изрече той.
— Да — отговори женски глас, който бе като че на мис Корнелия. — Това е безвъзвратно и окончателно решение — каза младото момиче с твърд глас.
— Вие смятате, че не съм достатъчно богат. Искате да се омъжите за голям земевладелец, дето ще ви даде разкоша, за който сте достойна. Затова ми отказвате, нали?
— Господин Брадли, това няма никаква връзка с моя отказ.
— Кажете ми истината, Корнелия. Ако това е причината, аз мога да ви обещая…
— Аз казах истината веднъж завинаги. Безполезно е да продължаваме разговора. Повтарям: Нат Брадли, аз никога няма да бъда ваша жена!
Младото момиче така енергично повтори тези думи, щото сърцето ми радостно заби.
Настана мълчание. С вълнение очаквах отговора на моя враг.
Той заговори с полузаплашителен-полуумолителен тон:
— Недейте казва това, Корнелия, недейте! — И няколко секунди мълча.
— Значи вие не искате, не искате? — заговори той отново. — Добре! Но кълна се в небесата, че докато съм жив, няма да бъдете жена на другиго, пък ако станете, веднага ще овдовеете. Кълна се в Бога, че дори това да струва живота ми, пак ще убия в сватбения ви ден този, който се ожени за вас. Сега избирайте: или моя жена, или вдовица на някой безумец. Ако знаех, че това може да бъде този господинчо, който е на гости при брат ви, скоро бих се справил с него, дявол да го вземе… Още преди да залезе слънцето.
— Нат Брадли — прекъсна го с негодувание момичето, — благоволете да млъкнете, вече не искам да слушам позорните ви думи! Махайте се оттук или брат ми ще научи какви волности си позволявате в негово отсъствие!
Повече никой нищо не каза. Чух отдалечаващи се крачки и шумолене на дрехи. Разбрах, че мис Уудли сложи край на разговора, като си тръгна.
Не можех да не бъда доволен, задето съм тръгнал след съперника си. Вече успокоен, исках да се върна пак в гората, за да убия още няколко гълъба, докато се мръкне. Но думата „господинчо“ още гърмеше в ушите ми и като си спомнях това, сякаш пак чувах да пищи куршумът на Брадли. Тръгнах към мястото, където той бе говорил с мис Уудли, и изведнъж се оказахме лице в лице.
Ако моята сянка му се беше явила, вероятно нямаше да се ужаси повече. Явно, бил е убеден, че ме е убил — това бе причината за неговото смущение, когато ме видя жив и здрав пред себе си. За миг поне нахалството му го бе напуснало. Гласът му трепереше, гледаше ме със страх и смущение.