Трудно ми беше да съм неискрен с нея, но разсъдих, че така ще бъде много по-предпазливо. Ала мис Уудли не повярва на това обяснение и когато ме остави в стаята насаме с братята си, бях уверен, че се съмнява в думите ми.
Щом заситих глада си, подробно разказах цялата история на двамата Уудли. Те ме слушаха със съчувствие и гняв. Колкото и ужасно да беше това, което им разправих, те не се съмняваха в истинността на думите ми. Раната ми беше достатъчно доказателство за престъплението на Блен и неговите съучастници.
Всъщност не се учудиха на разпалените ми обвинения към Брадли. И двамата го познаваха като опасен човек, способен на всичко. Бяха чували странни истории за него, за начина му на живот, за бързото му забогатяване, а също и за Дяволския остров. Преди се говорело за Брадли като картоиграч, а в последно време до братята идвали все по-лоши слухове, макар никой да не можеше да докаже това.
По същото време често се говореше за престъпленията на пиратите по реките и плантациите на някои южни щати. Търговците на роби вършеха мръсната си работа почти пред очите на всички и се знаеше какви нещастия произтичаха от тази търговия. Мнозина подозираха, но никой не знаеше точно с какво се занимава мнимият плантатор Нат Брадли.
Моето приключение хвърли светлина върху нечистите му работи. Брадли беше главатар на пирати, тоест убиец и крадец едновременно.
От няколко години се говореше за кораби със стока, които пропадаха по Мисисипи. Миналата година един голям товар на плантатор от Арканзас изчезнал като в магия — заедно с кораба и с негрите, които го придружавали. Никой не можал да научи какво е станало с него.
Мнозина предполагаха, че тези изчезнали кораби стават жертва на водовъртежите и ураганите, но други, по-подозрителни, си припомняха подвизите на прочутия Мурел. С неговото затваряне пиратите не са изчезнали и Брадли заплашваше да стане негов истински съперник.
Сега си изяснихме много неща. Спомних си, че Блен и Стигнър бяха съвсем непознати на семейство Уудли. Те сами се представиха в плантацията като лоцман и корабостроител по професия и бяха приети на тези длъжности. Спомних си също онази част от разговора между Блен и Брадли, която чух веднъж, като отивах в плантацията. Тогава не можех да си обясня защо Брадли толкова се интересува от количеството на денковете, които ще бъдат изпратени по кораба.
Вече не се съмнявах, че тези негодници са се явили при мистър Уудли по заповед на Брадли. Всичко е било скроено предварително. А изкусното осъществяване на плана, увереността, с която действаха, показваше, че и тримата не са новаци в тези работи.
Колкото до негрите, нямаше съмнение, че са убити. Предпазливостта изискваше това престъпление, макар Брадли да би предпочел да ги вземе в плантацията си или да ги продаде някому.
След като установихме всички тези факти, трябваше да решим по какъв начин да бъдат наказани престъпниците и да се върне товарът с памук.
Намеренията на пирата плантатор бяха ясни. Тримата съучастници трябваше да закарат памука на Уудли в Ню Орлеан, където ще го продадат на сравнително ниска цена на някой „честен търговец“. Те са сменили обвивките на денковете само от крайна предпазливост, вече никой не можеше да ги отличи от денковете, дето всеки ден се продаваха в Ню Орлеан. Брадли ще вземе за тях каквото му дадат, макар Уудли да ги бе оценил за шестдесет хиляди долара. Щом вече са продадени и се намират у купувача, не ще може или ще бъде трудно да се докаже, че са крадени.
Що се отнася до самия платноход, от него можеха лесно да се отърват, като го продадат в Ню Орлеан или като го закарат нанякъде, а в краен случай — като го пуснат някоя нощ надолу по течението на Мисисипи.
Но ще се появи ли Брадли на него преди пристигането му в пристанището? Би било невероятно и неудобно за такъв богат собственик. Навярно ще дойде по-късно с някой параход, отиващ надолу по Мисисипи, като се качи в Начед. Може би на парахода, от който току-що слезе Уолтьр.
Пиратът щеше да се качи от собствената си плантация под плантацията на Уудли. Как можехме да го проследим и да го наблюдаваме?
Хенри беше на мнение и тримата да заминем с първия параход за Ню Орлеан или даже да отидем на коне до Начед и да се качим на някои от пощенските параходи, дето редовно пътуват до Ню Орлеан. По този начин щяхме да пристигнем преди платнохода, а когато той дойде в пристанището, да го завладеем и да предадем убийците в ръцете на правосъдието.
Този план беше много сигурен за залавянето на тримата помощници на пирата плантатор, но какво да правим със самия него? Ако действахме по този начин, можехме да му дадем възможност да се измъкне. А това най-малко желаехме!