Поне аз исках да си отмъстя на този, който два пъти се опита да ме убие. В моите очи Блен беше просто изпълнител на заповедите на Брадли.
Освен това нямахме пряко доказателство за участието на Брадли в престъплението, на което бях свидетел и без малко не станах негова жертва. Не го видях в залива. Бях готов да се закълна, че съм чул гласа му, но това не беше достатъчно, за да бъде обвинен. Той щеше да отрича участието си, а съучастниците му можеше да не го издадат.
Наистина неговото име замени името на Уудли върху покривалата на денковете, но това още не беше доказателство. Той можеше и да не знае. Пиратите могат да пишат всичко по откраднатите денкове.
Ако пък оставехме работите да вървят както са, памукът ще бъде продаден, доставен и ще се знае кой е получил парите. Не вярвахме един пират да повери на съдружниците си толкова голяма сума — щеше да я получи лично и тогава щяхме да имаме Доказателство, че той е главатарят.
Това беше моето мнение, Уолтьр го поддържаше и брат му се съгласи. Решихме веднага да заминем за Ню Орлеан и да се обърнем към познат на семейство Уудли адвокат, който ще ни помогне да намерим правосъдие.
В края на разговора се случи нещо неочаквано. Дочухме конски тропот, който спря пред вратата. Погледнахме през прозореца и видяхме как ездачът слиза и привързва коня.
Когато човекът се обърна към нас, видяхме, че това е Нат Брадли.
Глава двадесет и трета
Утехата
Тъй като се бях върнал тайно в плантацията, това посещение не можеше да ме обезпокои. Но беше така неочаквано, че всички се питахме: за какво ли е дошъл?
Разбира се, аз не трябваше да се показвам. За да сполучи нашият план, Брадли и съучастниците му до последната минута не трябваше да знаят, че съм се спасил.
И за Уолтьр беше по-добре да не се показва. Ако Брадли научеше, че Уолтьр отива в Ню Орлеан за памука, би бил много по-предпазлив и дори можеше да отгатне нашите планове.
Само Хенри трябваше да приеме Нат. Той едва успя да излезе от столовата, където бяхме всички. Тъй като не го поканиха вътре, неочакваният гостенин спря. С Уолтьр се приближихме до вратата да слушаме разговора.
Пръв заговори Брадли.
— Е, приятелю — каза той, след като поздрави Хенри, — струва ми се, закъснях.
— Закъде?
— Исках да се кача на парахода за Ню Орлеан. Мислех, че ще успея да взема „Ялу Сити“. Затова и дойдох на вашето пристанище, но явно съм закъснял. Като идвах през гората, чух, че надолу мина параход. Трябва да е бил „Ялу Сити“.
Настъпи мълчание. Напразно чакахме отговора на Хенри. Присъствието на този гостенин просто го парализира за минута. Но Брадли и не чакаше отговор.
— Вероятно е заминал много рано, когато още не сте били станали — продължи той. — Дали не го е видял някой? Много бих искал да зная „Ялу“ ли е бил, или не.
— Негрите са видели парахода — уклончиво отговори Хенри, — но не е бил „Ялу Сити“. Вероятно е бил някой от Охайо-.
— О, тогава значи и онзи ще дойде скоро. Отивам на пристанището, за да не закъснея. Дайте ми един човек, който да върне коня, ако успея да замина. Някой от моите негри ще дойде да го вземе.
— С удоволствие — отговори Хенри, — веднага ще изпратя някого.
Виждаше се, че Хенри бърза да се отърве от гостенина си.
— И още нещо — вече с друг тон заговори пиратът. — Сега сме сами, можем да поговорим. Кога най-после ще ми изплатите дълга си? Тези пари сега са ми необходими. Няколко пъти ви напомням, но вие не плащате. Омръзна ми. Давам ви срок, докато се върна — след две седмици. Моля, пригответе се дотогава да ми платите. Ако нямате пари у себе си, продайте някои от робите. Не ми ли платите, ще бъда принуден да взема мерки.
— Кога ще се върнете?… След две седмици?… Дотогава може би ще имам пари…
— Дявол да го вземе това ваше „може би!“ — грубо го прекъсна Брадли. — Ако и тогава нямате, пазете се. Не се шегувам. Но какво е това? Чувате ли?
Двамата млъкнаха и се ослушаха. Чу се глух шум на приближаващ параход.
— Кълна се в Юпитер, това е параходът — викна Брадли. — Бъдете добър да изпратите човек за коня ми.
След като изрече последните думи със заповеден тон, той възседна жребеца и препусна към пристанището.
Хенри изпрати след него един негър и отново започнахме да обмисляме. Ако Брадли закъснееше да отплава, щеше да се върне да чака следващия параход. За нас беше доста неудобно, а забележеше ли ни с Уолтьр, трябваше да се откажем от плана си.
Затова се зарадвахме, когато от реката се разнесе продължителното изсвирване на „Ялу“. Това значеше, че е спрял да вземе пасажер. Когато негърът върна коня, окончателно се убедихме — Брадли е заминал.