— Може би — казах аз, но не бях убеден в това.
— Представете си — обади се Уолтьр, — ходих следобед при един съсед и кого срещнах!
— Как мога да се сетя, когато тук не познавам никого?
— Но вие сте виждали този човек и сте чували да се говори за него.
— Тогава кой е той?
— Нат Брадли.
— Нат Брадли? Той тук ли е? Нали казваше, че ще си замине?
— Да, но това не му пречи да бъде тук.
— И какво прави тук? — попитах аз с известно безпокойство.
— Кой знае. Явно беше недоволен, като ме срещна. Вероятно си е помислил, че ще се учудя, като го видя отново тук. Твърди, че не намерил параход в Нашвил. Отлично зная, че това не е вярно. Чух, че точно по времето, когато той е бил там, от Нашвил е заминал параход. Ако е искал, щял е да се качи. Никой не знае защо е дошъл тук, какво прави насам. Казва, че наблизо имало търговец на негри, от когото смятал да купи евтино роби, а после да замине за Мемдлес и оттам да се качи на парахода. Не зная дали е истина. Във всеки случай сега той има много пари, защото каза, че щял да купи двадесет роби.
Докато слушах това дълго обяснение, аз изведнъж се досетих кой говореше с Блен — това бе същият глас, който тъй неприятно ме порази, когато произнасяше кръщелното име на мис Уудли.
Веднага споделих с Уолтьр своите подозрения.
— Възможно е — отвърна той. — Но не зная дали се познава с Блен и не виждам какво може да го интересува нашият памук, както и това — на един или на два пъти ще бъде прекаран.
Аз също не знаех, но това продължи да ме занимава и след като престанахме да говорим за моята среща. Чудно: никой наоколо освен Уолтьр Уудли не знаеше за новото появяване на Брадли.
През трите дни, които изминаха от тази случка до моето заминаване, аз все подпитвах отдалече, но никой не знаеше, че Нат Брадли е тук. След първото му посещение се говореше много за него, както става винаги с човек, който заминава съсипан, а се връща богат.
Що се отнася до второто посещение, направено съвсем тайно и за обяснение на което той трябваше да измисли такъв важен предлог, очевидно бе, че е направено с цел, за която той не можеше да каже.
Това бе логичното заключение. То често ми идваше наум и, не знам защо, много ме безпокоеше.
Глава седма
Страстният ловец
Макар да не ми се щеше да напусна домакините си, трябваше най-сетне да го направя. Неудобно бе да се бавя повече. Но аз силно се привързах към Уолтьр, а особено към очарователната му сестра, и затова с удоволствие се съгласих на едно предложение, което ми даваше възможност скоро пак да се срещна с тях.
Предложиха ми, като пътувам по Мисисипи, да се отбия при брат им Хенри. Това ми бе на път. С него бих могъл да ходя на лов; мис Корнелия, а може би Уолтьр ще дойдат там през зимата — защо да не дочакам тяхното пристигане.
Едва ли някой на мое място би се отказал от такова предложение, а аз просто нямах сили да го направя. Обещах да се отбия при мистър Хенри Уудли и снабден с препоръчителни писма до него, се простих със своите домакини. Отново тръгнах на юг.
Когато се явих в плантацията на Хенри Уудли и му предадох писмата, бях посрещнат така добре, както ме и уверяваха предишните ми домакини. Впрочем мисля, че бих бил посрещнат пак така добре и без писмата, които носех. Достатъчно бе да кажа, че съм страстен ловец, за да ме посрещне Хенри Уудли с отворени прегръдки. Писмата просто ускориха сближаването ни. Хенри ме прие така, като че ли вместо писма от сестра му съм му донесъл чек от сто хиляди долара.
У Хенри Уудли всичко много се различаваше от това, което видях в старата семейна къща. Вместо в комфортно, почти разкошно мебелирано жилище аз влязох в една повече от скромна къща. Приличаше на колиба, без никакви претенции за изящност, скрита под високите дървета. Заобиколена бе с магнолиеви храсти, лимони, портокалови дървета и палми, оставени да растат в диво състояние. Зад главната къща бяха разположени къщиците на негрите, които работеха в плантацията, а също и готварница и конюшня.
Макар и проста, тази къща имаше живописен изглед. Виждаше се, че тя все пак е снабдена с всички необходими за ежедневието предмети.
Тук имаше десетина ловджийски кучета. Някои от тях бяха белязани с големи резки — следи от милувката на някоя мечка или пантера. Това обещаваше вълнуващо преживяване, което, както казваха, домакинът ми много обичал — лов на хищни зверове.
Именно това развлечение накарало Уудли да се засели тук, далеч от домашните си. Заради него той се съгласил да търпи лятната жега, ужасна тук, да диша отровните миризми от блатата на Мисисипи и да се откаже от състоянието, което би получил от тютюневите или памуковите плантации. Той се задоволяваше с онази храна и фураж, които събираше от нивите и ливадите си, достатъчни да изхрани своите коне, кучета и хора.