На него се виждаше мъж, седнал на удобно тапицирано кресло зад излъскана масичка. Камерата беше хванала и част от луксозния интериор на реактивен самолет. Мъжът беше около петдесетгодишен, с късо подстригана гъста коса и зелени, бликащи от енергия очи.
— Очаквах разпит очи в очи — подхвърли Стоун, изпреварвайки виртуалния си събеседник.
— Съжалявам, но вместо това получавате мен — отвърна с лека усмивка мъжът.
Това беше новият директор на НРЦ Райли Уийвър, наследил покойния Картър Грей. Изключително отговорен пост, с който според правителствените кръгове Уийвър се справяше успешно. Все още не беше ясно дали това е полезно за страната.
Вратата се отвори в мига, в който директорът проговори. В килията влязоха двама души, които мълчаливо заеха позиции зад гърба на Стоун. Той мразеше да има въоръжени мъже зад себе си, но беше принуден да се примири. Тук беше гост, а правилата се определяха от домакините.
— Докладвайте! — заповяда Уийвър.
— Защо? — попита Стоун.
Усмивката на директора изчезна.
— Защото ви моля, и то много учтиво.
— За вас ли работя? — вдигна вежди Стоун. — Не си спомням да съм получавал подобна заповед.
— Изпълнете гражданския си дълг.
Стоун не отговори.
Уийвър направи кратка пауза и се приведе напред.
— Доколкото съм осведомен, вие плавате с попътен вятър — подхвърли той.
Стоун си спомни, че този човек е бил морски пехотинец. Забележката му означаваше, че все още се чувства свързан с тази общност, която бе неразделна част от флота. Намеквайки за попътен вятър, Уийвър явно визираше президента на САЩ. Но дали знаеше за срещата на Стоун с Бренан? И за предстоящото му пътуване за Мексико, където трябваше да поведе борба с руската наркомафия? Във всеки случай нямаше намерение да го осветлява по този въпрос.
— Щом става дума за граждански дълг, ще плавам — каза на глас той.
Уийвър се облегна назад. От изражението му личеше, че е престанал да подценява събеседника си, дори и да го беше направил в началото.
— Съгласен съм — кимна той.
Стоун разказа накратко за бомбения атентат в парка, на който бе станал свидетел.
— Много добре — кимна Уийвър, след като внимателно го изслуша. — А сега погледнете вляво от себе си и ми кажете какво виждате.
7
Няколко секунди по-късно Стоун вече гледаше записите от охранителните камери в парка „Лафайет“. Бяха ги пуснали на забавен ход, за да може да разгледа внимателно всеки детайл. След първите изстрели хората се разбягаха във всички посоки. Охраната зае отбранителна позиция и започна да търси източника на стрелбата. Дебелакът в анцуга се втурна напред по особения начин, по който тичат несвикналите с физическо натоварване хора — с къси крачки и неравномерни скокове. Секунди по-късно фигурата му изчезна в оградената с жълта лента дупка около новозасаденото кленово дърво. Не стана ясно дали нарочно скочи в нея, или падна случайно.
Едва сега Стоун получи обяснение на странния начин, по който този човек беше изчезнал — сякаш се беше изпарил във въздуха. Просто се беше спасил от куршумите.
После се взриви бомбата. Стоун видя как собственото му тяло литва във въздуха и се блъсва в бандита. И двамата рухнаха на земята. Зъбът в главата му. Неволно вдигна ръка и разтърка мястото.
Кадрите замръзнаха. Явно взривната вълна беше блокирала сигнала.
— Някакви наблюдения? — прозвуча гласът на Уийвър.
— Пуснете записа още веднъж, ако обичате.
Той изгледа кадрите още два пъти.
Бомбата бе избухнала няколко секунди, след като дебелакът в анцуга изчезна в трапа около новозасаденото дърво.
— Този ли е носел взривното устройство? — попита той. — Дебелакът в анцуга?
— Все още не сме сигурни. Може би взривното устройство е било в самата дупка.
— Едва ли — поклати глава Стоун. — През парка не минават газопроводи, нали?
— Не.
— В такъв случай давате ли си сметка какво предполагате? Бомба, заложена в „Лафайет“!
Лицето на Уийвър видимо потъмня.
— Дори не ми се мисли за последиците от подобно предположение — въздъхна той. — Но не можем да го изключим.
— Значи допускате, че този човек е скочил в дупката, за да се спаси от куршумите, но е бил взривен от предварително поставената бомба в нея?
— Това се казва лош късмет, ако наистина е било така. Избягва куршумите, но не и смъртта.