— Сестрата спомена, че са извадили зъб, забит в главата ти, Оливър — съобщи Анабел.
— Зъб ли? — учуди се Стоун. — Значи в момента на експлозията съм се блъснал в човек?
— Така изглежда — кимна Анабел. — Което означава, че този човек е изгубил един от резците си.
— Успя ли да видиш нещо от записите на охранителните камери, Алекс? — попита Стоун.
— Не. Не участвам в разследването и затова нямам отговор на много въпроси. И аз, и другите момчета от президентската охрана сме на топа на устата.
— Сикрет Сървис ще го отнесе, а? — подхвърли Рубън.
— Нещата са сериозни — мрачно кимна Форд.
— Учуден съм, че паркът не беше отцепен — обади се Стоун. — Официална вечеря, британският премиер в Блеър Хаус и въпреки това… Във вестниците пишеше за вечерята, но никъде не се споменаваше, че премиерът ще отседне в Блеър Хаус, а не както обикновено в британското посолство.
— Промяна на плановете в последния момент. Президентът и премиерът бяха планирали работна среща рано на другия ден и затова беше решено да се използва ВИП резиденцията. От логистична гледна точка така беше най-лесно. — Алекс замълча за миг, после добави: — Но това не беше публично обявено… Ти как разбра, че гостът ще отседне именно в Блеър Хаус?
— Лесно — отвърна Стоун.
— Но как?
— На влизане в парка минах покрай кортежа. Начело беше само един моторизиран полицай. Това означаваше кратко пътуване, което не се нуждае от засилена охрана в трафика. Шефката на вашингтонската полиция никога не би проявила ненужна разточителност. А Блеър Хаус беше отцепена с всички налични сили — доказателство за присъствието на високопоставен гост.
— Защо отиде в парка точно по това време? — попита Анабел.
— По сантиментални причини — небрежно отвърна той и отново се обърна към Алекс. — Как стана така, че имаше толкова много пропуски в охраната?
— Нямаше пропуски — сбърчи вежди агентът. — А паркът е обществено място.
— Не и когато става въпрос за сигурността — поклати глава Стоун. — Изпитвал съм го на гърба си.
— Изпълнявам заповеди и това е всичко, Оливър.
— Добре, ясно. — Стоун огледа приятелите си. — Мога ли да си тръгна?
— Да, но с нас — обади се един глас до вратата.
Посетителите дружно се обърнаха към двамата цивилни, които се бяха появили на прага. Единият наближаваше петдесет, набит, с широки рамене и характерната издутина под сакото. Другият беше на около трийсет, някъде около метър и осемдесет, с къса прическа на морски пехотинец. Също въоръжен.
— Веднага — добави по-възрастният.
6
— Само не тук, за бога! — прошепна Стоун, докато черната лимузина навлизаше в комплекса на Националния разузнавателен център в Северна Вирджиния. Прекосиха добре поддържания с парите на данъкоплатците парк и се насочиха към ниската централна сграда, в която се планираха повечето от американските разузнавателни операции.
Една от стените на входното фоайе беше облепена с големи фотоси на терористични атаки срещу Съединените щати. Над тях висеше продълговата табела с надпис: НИКОГА ПОВЕЧЕ!
На отсрещната стена бяха окачени портретите на царете на разузнаването, ръководили центъра. Те бяха сравнително малко, тъй като той беше създаден едва след атентатите на 11 септември. Най-известният сред тях беше Картър Грей, който беше заемал многобройни важни постове в различните правителства. Той гледаше от стената хората, които бяха влезли във фоайето заедно със Стоун.
Преди десетилетия Стоун беше работил за него, но под истинското си име — Джон Кар. Като най-добрия професионален убиец на държавна служба той беше отдал всичките си сили и умения в служба на страната си. А за награда онези, за които беше работил, бяха ликвидирали всичките му близки хора. Това беше само една от причините да убие Картър Грей, но и тя беше достатъчна.
Дано гориш в ада, Картър — помисли си той, докато вратата се захлопваше зад гърба му. — Надявам се да се видим отново, когато и аз пристигна там.
Пет минути по-късно Стоун седеше зад малка дървена масичка в помещение без прозорци. Той машинално огледа тясното пространство, успокоявайки дишането си и опитвайки се да не мисли за болката, която пулсираше в главата му. Беше се озовал в килия за разпити.
Явно това ме чака.
Осветлението внезапно угасна и на отсрещната стена се появи кадър, прожектиран от дискретно монтирана камера в тавана.