Елизия я гледаше слисана. Тази жена беше луда! Стоеше там и говореше най-спокойно за нейната смърт, като очакваше отгоре на това и да се възхищават от грандиозните й планове!… Няма ли съвест? Не изпитва ли разкаяние? Просто била раздразнена от допълнителното натоварване…
— Колко невъзпитано от моя страна, мадам! — отвърна Елизия язвително с надеждата да спечели време. Тя сви ръце в юмруци, за да прикрие ужасното си безпокойство. Няма да изпадне в паника пред тези типове, няма да им достави това удоволствие! — Но изпитвам силно любопитство и ви моля да бъдете така добра да просветлите ума ми. Защо желаете смъртта ми? Никога с нищо не съм ви навредила.
— Не сте ми навредили! — повтори мисис Блекмор яростно. — Вие накърнихте правата ми!
— Но това е абсурдно! Никога не съм взела нещо, което ви принадлежи…
— А това, че станахте лейди Тревейн, маркиза Сейнт Флауър? — вирна предизвикателно брадичка жената и залюля дулото на пистолета пред самото лице на Елизия.
Елизия кимна и се опита да възстанови разстоянието между себе си и пистолета.
— Вие ми откраднахте титлата!
Елизия зяпна. „Какво говори тази жена? Загубила си е ума!…“
— Луиза трябваше да е сега маркиза, а не вие! Тогава аз щях да държа в ръцете си и именията, и парите, и положението! Нямаше да съм само жена на един нищо и никакъв ескуайър. Ще ми платите за това! И тази ваша надменност! Но тук аристократичната кръв няма да ви помогне! Ще ми се молите като всички останали, на мене, Клара Блекмор, жалката актриса, над която разните префинени дамички се надсмиват, а мъжете им не могат да ме понасят. Ще скимтите за милост…
— Никога! — заяви Елизия високомерно и вирна брадичка. — След като не мога да ви попреча да ме убиете, поне ще запазя достойнството си и няма да се пазаря за живота си с такава долна жена като вас! — Тя й хвърли презрителен поглед и извърна глава.
Ръката на мисис Блекмор трепереше, но тя успя да запази хладнокръвие.
— Храбри думи, лейди Тревейн, наистина много храбри! Но се питам колко ли ще издържи това ваше достойнство, когато усетите дъха на смъртта в лицето си!
— Достойнството е нещо, което вие нито познавате, нито можете да разберете! То е твърде възвишено за вас — заяви Елизия надменно. Очите й святкаха като зелени пламъци. — И не си въобразявайте, че ще успеете, мисис Блекмор! Искате ли да ви предскажа нещо?
— Достатъчно! Играта ви не ми харесва, не съм глупачка. Ще ми предсказва! Пфу!
— О, би трябвало да ви интересува! Нали говорят, че съм вещица. — Елизия се засмя, като видя смаяния поглед на жената. — Да, виждам, че и вие мислите така, макар и не съвсем… Нека да ви предскажа бъдещето! Скъпа мисис Блекмор, вие ще бъдете разобличена, съдена и осъдена като предателка, каквато сте! И то много скоро! Няма да имате време да се порадвате нито на парите си, нито на властта, за която така алчно ламтите. Защото моята смърт няма да остане неотмъстена — Елизия говореше тихо, но всяка дума звучеше като проклятие.
Двамата великани зад мисис Блекмор запристъпваха нетърпеливо от крак на крак, загледани като омагьосани в червените отблясъци, трепкащи в косите на маркизата.
— Убийте я! — изписка мисис Блекмор и отстъпи уплашено, без да откъсва поглед от странните, издължени зелени очи. На това красиво лице нямаше и сянка от смъртен ужас. — Свършвайте по-бързо с нея! — нареди мисис Блекмор на своите слуги. — Чака ви много работа днес следобед! Сбогом, лейди Тревейн! — добави тя с усмивка и изчезна през отвора.
Елизия стоеше мълчаливо срещу двамата мъже, които я оглеждаха изпитателно. Явно се чудеха, дали ще се съпротивлява. Е, добре, тогава скоро ще разберат, че тя не е жалка страхливка! Щом трябва да умре, поне няма да е без борба!
Но те двамата си правеха други сметки. Защо трябва веднага да умре? Или поне нека мре като парцал, а не така надменна!
Елизия изтръпна, като разбра намеренията им. Видя похотливите им погледи, премлясващите дебели устни и ухилените муцуни с черни прогнили зъби.
— Е, сега няма да вземеш да ядосваш стария Джак, нали? — проломоти прегракнало единият, като видя стиснатите й юмруци. — Край, хубавице, свършено е с тебе! И може малко да се позабавляваме, преди да те пратим на оня свят…
— А така! Знаех си, че ще се сетиш, Джак, стари друже! — премлясна другарят му и посегна към колана си.
— Чакай, чакай, приятелче! Аз съм по-напред — предупреди го Джак.
— Кой казва?
— Аз казвам! И най-добре е да ме послушаш, ако ти е мила кожата! — изръмжа Джак.
Елизия отстъпи крачка назад. Би било безумие да се надява, че тези двамата ще се избият, преди да я изнасилят. Ако имаше и най-малка вероятност да избяга!… Но мъжете бяха огромни и силни. Нямаше никакъв шанс. Не можеше и да ги подкупи. Какъв подкуп би могъл да ги поблазни толкова, че да рискуват бесилото? Ако я пуснат да избяга, самите те ще се изложат на опасност, ще ги обвинят в контрабанда, или по-лошо — в измяна, а може би и в убийство… Колкото и пари да им обещае, няма да рискуват…