— О, моля ви! Нали ми вярвате! — настоя той умолително. — Трябва да ми вярвате… Не бива да разказвате какво сте видели… или поне не споменавайте за моята роля тук.
Изглежда толкова искрен, толкова разтревожен, толкова иска да я убеди. Тя се вцепени, като видя как пръстите му неспокойно опипват спусъка на пистолета, който стърчеше от джоба на панталона му. Не би желал да я убива, но ако тя проявеше недоверие, нямаше да има друг избор. Затова така напрегнато я уверяваше. Изглежда искаше да й даде някакъв шанс, за разлика от Блекмор. „Е, добре, графе! Така да бъде! — помисли си Елизия. — А после ще сложим край на тази игричка!“
— Разбира се, че ви вярвам, графе. — Тя не предполагаше, че облекчението му ще проличи толкова силно.
— Ще произнесете ли поне веднъж името ми? Моля ви, наречете ме Жан! — Той грабна ръката й и зацелува нежно драскотините по нея. След това отново хвърли нервен поглед към изхода на пещерата. Извади от джоба си часовник. — Всеки момент трябва да потегля! — каза той и я изгледа нерешително.
„Какво да правя?!“ — помисли трескаво Елизия. Този човек спаси живота й, но си оставаше шпионин. Сега ще напусне Англия заедно със секретните документи… Трябва да го спре! Няма съмнение, той служи лоялно на Франция, също така, както тя е длъжна да бъде лоялна към Англия… Само ако понечи да го спре, ще я убие, без да се замисли.
— Жалко е, наистина, че нашите пътища… се кръстосаха в такъв неподходящ момент и че познанството ни бе толкова кратко. Но тъй върви светът. Нищо не става така, както ни се иска! Ех, ако бяхте французойка! Но не било писано. Елате, ще ви изведа. За мене ще дойде една лодка… — Графът видя тъгата в очите на Елизия и добави: — По-добре е веднага да изчезнете оттук. Аз ще имам грижата за съпругата на ескуайъра. — Той хвана Елизия за рамото и я побутна към стръмните стъпала.
— Графе… Не мога да ви оставя да си идете… — подзе неопределено Елизия и вече посягаше към пистолета му, когато откъм входа на пещерата се чу шум. Графът застина неподвижно и се ослуша. Очите му гневно се свиха, като видя мисис Блекмор. Жената гледаше смаяно графа, Елизия и двете безжизнени тела. Лицето й ставаше все по-бяло и по-бяло, докато се превърна в една тебеширена бяла маска.
— Ти?! — дрезгаво извика тя към Елизия. — Ти трябваше да си мъртва! Ти, с твоето проклето предсказание! — Мисис Блекмор се олюля и на устата й се появи пяна. Тя се спусна с нечленоразделни звуци към Елизия. Наистина приличаше на бясно куче.
Но графът застана пред Елизия и я защити с тялото си.
— Стойте! — изрева той и отблъсна закривените като на граблива птица пръсти, които посягаха към лицето на маркизата. — Вие сте луда! Застрашавате изпълнението на моята мисия! Ще препоръчам за в бъдеще да не търгуваме повече с вас!
— Проклет френски идиот! Няма да се измъкнеш жив оттук! — Жената се изсмя демонично. — Войниците са по петите ми! Предаден си! — Тя изпищя и извади пистолет от джоба си. Преди още графът да направи някакво движение, тя стреля. Той падна напред с изумено, невярващо лице. От гърдите му бликна кръв.
Елизия гледаше като хипнотизирана искрящите очи на мисис Блекмор.
— Сега и ти ще умреш! — заяви мисис Блекмор хладнокръвно и насочи дулото към главата на Елизия.
Елизия пое въздух. Няма спасение! Освен ако сама не предприеме нещо, веднага… А едва се държеше на краката си.
Събра сили. Да скочи и да избие пистолета от ръцете й… В отчаянието си тя бе готова да опита всичко, само да се спаси. Но едва ли щеше да успее.
Изведнъж екнаха бързи стъпки и гласове. Като че от всички посоки нахлуха хора. Обхваната от ужас, мисис Блекмор въртеше глава като обезумяла.
На входа на пещерата изникна Йън, грейнал в победоносна усмивка при вида на струпаните сандъци и бурета. Усмивката му се стопи като видя сестра си, раздърпана и цялата в кръв.
— Боже Господи! Елизия?! — изохка той, забравил за миг всяка предпазливост.
Елизия извика, за да го предупреди, но мисис Блекмор се обърна светкавично и стреля. Лицето на Йън се сгърчи от болка и той политна назад към стената. Елизия изпищя.
Пещерата се изпълни с войници, които гледаха слисано двете жени. Едната държеше в ръка димящ пистолет.
В този миг тайната врата над главите им се отвори. Войниците все така стъписано загледаха двамата богато облечени мъже, които се спуснаха по стъпалата, следвани от дребен посивял мъж, размахващ страховита къса пушка.
Мисис Блекмор изврещя като животно и се хвърли да бяга покрай войниците към изхода на пещерата. Елизия излезе от своето вцепенение и се спусна към Йън, коленичи до него, без да чува нищо от онова, което ставаше наоколо. Единствената й мисъл бе Йън.