Може би наистина ще е най-добре да остави Луиза да облекчи сърцето си. „Истината ще я направи по-силна. От цялата тази катастрофа ще излезе по-уверена.“ — помисли си Елизия, като видя непознатата досега решителност в сивите очи на момичето.
— Те искаха прекалено много — каза Луиза тъжно. — Алчността ги съсипа. Но каквито и да са били, те бяха мои родители, така и ще ги запомня… — Тя стана бавно от мястото си. — Има толкова неща, за които трябва да се погрижа. Просто не зная откъде да започна. — Луиза безпомощно поклати глава.
— Сама не можеш да се справиш. Моля те да позволиш на нашите адвокати да се погрижат за твоите работи. Аз не ги познавам, но Алекс положително ще ти помогне. И брат ми Йън ще е щастлив да ти бъде в помощ по-нататък.
— Йън? Не знаех, че имаш брат. Изобщо не знаех! — Луиза изглеждаше направо смаяна. — Винаги съм смятала, че си единствено дете. Ще се радвам да се запозная с него.
— Но ти го познаваш вече!
— О, не, какво говориш? — каза Луиза сериозно. Лъжеш се. Не бих могла да забравя точно твоя брат.
— Може би го познаваш под друго име — Дейвид Фрайди. Мисля, че тук така се нарича.
Луиза изгледа Елизия, като че си беше изгубила ума.
— Дейвид Фрайди е твой брат? Не разбирам. Нищичко не разбирам! Значи той не е моряк? Какъв е всъщност?
— Това е една дълга и невероятна история. Дори и аз не зная подробностите. Зная само, че той е Йън. Да, моят по-голям брат, офицер от Кралската флота. Един достопочтен господин… По-добре да го разпиташ сама.
— Как така? Твой брат? О, Боже, просто не мога… Ако е вярно това, което казваш, значи той само е изпълнявал дълга си… — Луиза говореше все по несвързано. — Аз все мислех, че има нещо около него… Беше истински джентълмен. Винаги! Винаги! Стори ми се, че го видях долу в онази бъркотия. Толкова съм смаяна. Офицер!… Личицето на Луиза помръкна още повече. — В такъв случай той само се е преструвал, правел се е, че се интересува от мене, защото е имал задача… Сега всичко е ясно. Значи всичко е свършено.
— Нищо не е свършено между вас, Луиза!
И двете подскочиха уплашено. В стаята бе влязъл Йън. Високите му ботуши бяха целите в кал, на жакета му зееше почерняла дупка — там, където бе минал куршумът. — Ръката му висеше на превръзка през врата, изглеждаше изтощен, но страшно въодушевен. Бе изпълнил задачата си, бе довел всичко до желания край.
— О, Йън! Как е рамото ти? Не трябва ли да лежиш? — заговори припряно Елизия.
Той се приближи и я целуна с обич по бузата.
— Хайде, престани да ме глезиш! Достатъчна ми беше тази жена долу, мисис Дъни ли мисис Дини ли беше! Добре ме подлюти с нейните мазила. Би свършила чудесна работа, ако беше с нас в Средиземно море. Макар че хората ми сигурно щяха да се разбягат, ако речеше и да ги налива с тази воняща горчилка! — Той направи гримаса, като че още усещаше вкуса на лекарството в устата си. — Толкова шум за една драскотина!
— Това е специалният еликсир на Дани. Веднага ще те вдигне на крака. — Елизия се засмя щастливо, Йън изглеждаше съвсем добре.
Той пристъпи към Луиза, която разглеждаше съсредоточено някаква мраморна розетка на камината.
— Аз съм Йън Димарайс — каза той с ясен глас и се наведе официално над тъничката й ръка.
— Мистър Димарайс! — отвърна Луиза вежливо. — Боя се, че не зная чина ви…
— Лейтенант. — Йън се взря в сивите очи. — Съжалявам, Луиза. За нищо на света не бих искал да ви причиня болка, но желанията ни невинаги могат да се осъществят. Повярвайте ми, моля ви, съвсем не исках да се стигне до този край!
— Благодаря ви. Зная, че сте изпълнили дълга си. Убедена съм, че не би могло да има по-благоприятно решение. Все някой щеше да бъде наранен.
— Съжалявам, че трябваше да нараня точно вас, Луиза!
— Да… Ето че всичко свърши.
— Така е — отвърна Йън със сериозно изражение и погледна с обич към Елизия: — Но ти, скъпа сестричке, здравата ме изплаши! Като те видях там, в пещерата, остарях със сто години! Винаги се забъркваш в нещо! — В гласа му прозвуча нежен упрек, но и гордост. — Как си? Трябва да призная, че не изглеждаш зле.
— Чувствам се по-добре, отколкото изглеждам. Нямам много високо мнение за външния си вид, с тези подутини!… — Елизия замълча за миг и след това сякаш между другото попита: — Но къде останаха другите?
— Ако имаш предвид съпруга си и девера си, те са долу в салона. Трябва да уредят някои въпроси с властите. Държа хората от селото и рибарите да не бъдат наказани твърде строго. В края на краищата те са били впримчени насила в тази банда.
— И аз също не бих желала! — Луиза погледна Йън боязливо. — И ако мога по някакъв начин да поправя онова, което родителите ми са причинили, ще бъда безкрайно благодарна. Това е най-малкото, което мога да сторя. Не бих искала да ви отнемам повече време сега, след като тази история приключи. Зная, че сте изпълнявали само заповед, напълно разбирам мотивите ви. Позволете ми да се оттегля.