— Реших, че тази вечер ще предпочетете да вечеряте тук горе. Денят наистина беше много напрегнат. — Той я огледа критично. — Нужно ви е спокойствие, скъпа моя. Не изглеждате добре.
— Ами да, милорд, синините и подутините не са на мода в наши дни! — отвърна тя ядосано.
— Охо! Драго ми е да чуя, че падането не е навредило на чудесната ви находчивост и на острия ви език. Ужасно биха ми липсвали. Бях започнал вече да се страхувам, че сте ги загубили, милейди — каза той, без да сваля очи от нея.
— О, не, милорд, наистина не съм. Продължавам да пазя всичките си любими добродетели. Само че в момента не мога да ги проявя. Ще се съгласите с мене, че имам да мисля за много по-важни неща, отколкото да забавлявам Ваша светлост с остроумия!
— Браво, браво! Бързо си възвръщате формата, скъпа! — Алекс се разсмя, като че му беше страшно забавно. Погледът му се плъзна собственически по тялото й под зелената кадифена роба с твърде дълбоко деколте.
Елизия изтълкува погледа му погрешно и веднага се наежи:
— Току-що излизам от банята. Не очаквах, че ще трябва да приемам гости, преди да съм привършила с тоалета си.
— Ако питате мене, няма защо да обличате още нещо, милейди. В края на краищата аз съм ваш съпруг и съм ви виждал и по-леко облечена — заяви той дръзко, доволен от руменината, която заля лицето й. — Ще хапнем ли! Страшно съм гладен тази вечер!
Елизия го изгледа подозрително, когато й подаде ръка, за да я отведе до стола, след като набързо отпрати прислужниците, донесли сребърните съдове с похлупаци.
— Позволете аз да ви обслужвам, милейди — предложи Алекс любезно и й поднесе чиния с желиран калкан със сметанов сос. Мога ли да ви предложа едно парченце? — той сложи малко риба в чинията й и сръчно прибави към нея шунка в сос мадейра, зелена салата, миди, винено желе, картофи с холандски сос и раци. В затоплените сребърни съдове имаше всевъзможни лакомства.
Елизия гледаше отрупаната си чиния с невиждащи очи. Не й се ядеше. Не можеше да преглътне нито хапка, докато той седеше толкова близо до нея. Досега винаги ги делеше дългата банкетна маса. Такова малко разстояние бе твърде опасно за душевното й равновесие.
Алекс изобщо не се притесняваше. Елизия наблюдаваше как умело отваря мидите и изсмуква меката сочна вътрешност. Той вдигна глава и я погледна учудено:
— Не си ли гладна? Антоан е надминал себе си тази вечер! — Той облиза с върха на езика си горната си устна и избърса с елегантен жест ъгълчетата на устата си със салфетката. — Сигурна ли си, че не ти се яде? Ето ти само едно парченце рак, опитай го! — Той поднесе вилицата си под носа й, за да я съблазни с аромата. — Хайде, бъди добро момиче и хапни малко!
Елизия не можа да устои на прекрасното му настроение и си взе от раците. Сама не разбра как изяде всичко, което бе сложено в чинията й.
Алекс допълваше чашите със силното тъмночервено вино. Елизия почувства, че от напрежението й не остана и следа, само главата й се позамая. Тя се облегна назад в стола си. Цялата стая трепкаше в розови отблясъци, огънят пращеше в камината.
Алекс й подаде напълнена догоре чаша шампанско въпреки нейните протести. Мехурчетата погъделичкаха леко устните й, когато отпи първата глътка.
— А сега трябва да поговорим! — обяви внезапно Алекс и резкият му глас разруши уютното мълчание.
Елизия замръзна на мястото си. Напразно се опитваше да събере някак нестройните си мисли. Ако Алекс не я бе накарал да изпие толкова вино!
— Не се мъчи, скъпа! Няма смисъл!
Тя вдигна към него замъгления си поглед.
— Да, нарочно те понапих, за да се отпуснеш най-сетне — каза той откровено, без да сваля очи от пламналото й лице.
Елизия остави с трепереща ръка чашата си на масичката до кушетката.
— И защо! — попита тя вяло.
— Защото, като те стопли виното, острият бръснач на ума ти ще престане да реже наляво и надясно. Няма да можеш да избягваш въпросите ми толкова ловко, нито да се измъкваш от неудобните теми и да извърташ нещата така, че все да трябва да се оправдавам пред тебе.
Алекс се настани удобно на едно от креслата, явно се готвеше за продължителен разговор. Елизия като нищо би станала и би си тръгнала, но се съмняваше, че може да стигне сама до вратата.
— Трябва да ти се извиня — започна Алекс. — Би следвало да зная, че ти си последният човек, който ще се забърка в някакви недостойни интрижки и любовни истории. И все пак съм на мнение, че вината за това недоразумение не е само моя. Ти не направи нищичко, за да разсееш заблуждението ми. Но да оставим миналото! Искам само да ти кажа, че съжалявам, дето се усъмних в тебе. — Той млъкна за малко, после продължи с променен глас: — Ужасно съжалявам за онова, което направих с куклата ти. Дани ми разказа какво е означавала тя за тебе. Знам, че никога няма да мога да поправя стореното. Но ние можем да започнем отначало, Елизия! За първи път в живота си мога да предприема нещо сериозно и разумно и искам да го направя заедно с тебе! Искам да бъдеш до мене като моя съпруга и любима!