— Пет пари не давам за тия разкудкудякали се кокошки от Алмак! — отсече лорд Тревейн с отвращение.
— Ами Питър? Помисли какъв пример му даваш!
— Знаеш ли, Джордж, ако не ми беше толкова стар приятел, би трябвало да те извикам на дуел за приказките ти тази сутрин. Никой не се е осмелявал да ми говори по този начин! — гласът на Алекс прозвуча твърдо, златистите му очи потъмняха.
— Само изпълнявам своя дълг! — заяви Джордж мрачно, като хвърли изпитателен поглед към маркиза. — Аз мисля, че е крайно време някой да ти каже мнението си. Ще ти дойде добре един път да наругаят и тебе!
Маркизът се разсмя развеселен.
— Наистина ли мислиш така, Джордж? Не съм срещнал още мъжа, който…
— Може изобщо да не е мъж — Джордж намигна. — Може да си намериш майстора в лицето на някоя дяволица, която ще те накара да клекнеш само с един изкусителен поглед, пълен с презрение към тебе. И ако не внимаваш, ще загубиш единственото нещо в живота си, за което човек жадува, но което нито се купува, нито може да се спечели! — Джордж целият порозовя, смутен от собствената си пламенност.
— Я гледай ти! Нямах понятие, че си станал пророк, драги ми Джордж! Значи вярваш, че ще срещна самото олицетворение на добродетелта…, не, как го каза ти, някаква жена — дявол, която ще ме отхвърли? — лорд Тревейн се разсмя подигравателно, отметнал глава назад. — Да се надяваме, че няма да ми се наложи да чакам прекалено дълго тази среща! Ако предсказанията ти излязат верни, нетърпелив съм да ги посрещна. Преживяването обещава да е страхотно! Ти само гледай да стоиш по-далеч, иначе искрите, които ще се разлетят, могат да подпалят и тебе.
Джордж не можа да сдържи усмивката си. Вдигна ръце в знак, че се предава.
— Ти си истински сатана, Алекс! Подиграваш се с всичко, няма нищо свято за тебе. Но пак ти казвам! Ако си женен и имаш собствен дом, хората ще престанат да клюкарстват. Една съпруга е в състояние да превърне я най-големия нехранимайко в уважаван човек.
— Ако някога се оженя, положително няма да бъде, за да успокоя куп любопитни свраки, които си пъхат носа в чуждите работи — отвърна лорд Тревейн с крива усмивка, като все още се преструваше на обиден. — Ето че ти ме презираш и ме смяташ за нехранимайко… Не, наистина! Да не очаквате от мене да се облека в чувал, да посипя главата си с пепел и да търся да се покая в брачното легло заради прегрешенията си?
— Съвсем нямах това предвид! — провикна се Джордж не на шега притеснен. — Съвсем не те презирам, Алекс! Ти си джентълмен от главата до петите! Името ти се почита от всички. Да си кажем честно, никога не съм чул лоша дума за името Тревейн. Няма по-достоен човек от тебе, Алекс! Но ти се носи славата на разюздан човек, който мисли само за своите удоволствия. Ако искаш да знаеш, аз нямам нищо против това. Ала този твой успех вечно ли ще трае? Завистниците и ревнивците, дето не им върви с жените, със своите врели-некипели, насочиха вниманието на Алмак върху тебе.
— Не мога да попреча на хората да говорят, нито пък мога да позволя брътвежите да направляват живота ми. Боже Господи! Ако ги слушам, трябва да си седя в къщи с молитвеник в ръце!
— Е, щом не мислиш за женитба, поне се опитай да не парадираш толкова, особено когато започнеш връзка с някоя дама от обществото. За историята с лейди Мариана нямаше човек да не знае, знаеха дори и точно кога си скъсал с нея. Бях започнал да се страхувам, че ще успее да стане маркиза и се тревожех. Никога не съм я харесвал особено, тази лейди Мариана! Признавам, разбира се, че е хубава, но за моя вкус е прекалено фрапантна. Сега чувам, че преследвала по-едър дивеч, дук Линвил. Ама с Негова Светлост дука няма да й е много весело! Ухиленият Лин може да предложи твърде малко, ако не се смятат титлата и парите. Зная го още от дете, и тогава не го понасях, не го обичам и сега! С този негов идиотски смях! — лорд Денет потръпна от отвращение. — Ти тогава беше много малък, но…