— Не ти вярвам! Ти си луд по мене! Аз съм в кръвта ти, както ти в моята!… — в гласа й трепнаха пламенни обещания. — Можех да имам Линвил още преди една година, но аз избрах тебе, вместо да стана дукеса!
— Ах, да, дукът. Това винаги е бала върховната ти цел в живота: лейди Мариана, дукеса еди-коя си. Недей да си затваряш очите пред истинските причини, драга моя! Желаеше ме, вярвам ти. Но ти желаеше и всичко онова, което притежавам. И диамантите, и смарагдите, и всичките скъпоценни дрънкулки, които ще украсяват бъдещата лейди Тревейн, маркиза Сейнт Флауър. Много добре знаеш, че не съм и мислил за брак, когато започна връзката ни. Тогава това изобщо не ти попречи, дори ми каза веднъж, че се радваш на вдовството си, защото можеш да правиш всичко, което ти доставя удоволствие, без да е нужно да се съобразяваш с някакъв ревнив съпруг. Какъв е този обрат сега? Или всичко е било само игра, за да ме вкараш в леглото си, да ми замаеш главата и да ме замъкнеш пред олтара?
— Ти си чудовище! — изхриптя лейди Мариана, като правеше напразни усилия да се овладее. Ноздрите й трепереха, зениците й се бяха разширили от ярост, безсилна да отрече истината в неговите думи. Беше го заплашила, че ще го остави и ще се омъжи за херцога, ако не я направи своя съпруга. Толкова бе сигурна в него, очакваше той да я моли да остане и моментално да се ожени за нея. Вместо това той й каза да прави каквото намери за добре, това не го засягало. В първия момент Мариана помисли, че той говори така от наранена гордост, че скоро пак ще се върне при нея, но той не се върна. Пренебрегна я, захвърли я пред всички в Алмак, гледаше я с онзи презрителен поглед, който тя бе виждала у него само когато разни досадни ласкатели го обсаждаха с молбите си. Целият й план заплашваше да рухне. Тя правеше напразни и отчаяни опити да върне всичко отново в старото русло.
— Наистина ли мислиш, че е възможно да зачеркнем всичко? Алекс, ние можем да започнем отново, повярвай ми. Ето ме сега при тебе, моля те…
— Не, няма смисъл, Мариана! Никой от нас не се е променил. Познавам те достатъчно добре, за да съм убеден, че ти никога няма да станеш друга. А освен това огънят угасна. Не те желая повече. Не исках да ти го кажа така направо, но този разговор не е приятен за никого от двама ни.
Лейди Мариана стоеше като вкаменена. Красивото й лице изразяваше пълно объркване. Винаги всичко бе вървяло по волята й, винаги бе получавала онова, което желаеше. Бе единствена дъщеря на възрастни родители — глезена и обожавана, свикнала да получава само внимание и възхищение от своите ухажори. Израснала в провинциално имение, тя жадуваше за развлеченията и авантюрите, които предлагаше Лондон. Още на първия й сезон в столицата я нарекоха „несравнимата“. Веднага се омъжи за лорд Уудли, само и само да не се върне на село при родителите си, които не обичаха шумния светски живот. Така тя стана аристократка, но беше вече просто мис Мариана Грийн, а лейди Мариана Уудли. През първите години новата двойка се впусна в развлеченията, с които беше известен Лондон. Живееха шумно и екстравагантно, всеки хукнал след собствените си удоволствия. Така че сърцето й не се пръсна от мъка, когато мъжът й смъртно пиян се преобърна с каретата си и загина. Така парите на семейството останаха само за нея, а и не й се налагаше вече да се съобразява с никого.
Започнаха да я наричат Палавата вдовица Уудли и тя с радост се стремеше да оправдае прозвището си. Чак по-късно, след години блудкави любовни връзки, тя срещна лорд Тревейн и се влюби за първи път в живота си. Той бе в Лондон още по време на първия й сезон в обществото — Мариана си спомняше колко я бе развълнувал още тогава този мургав жизнерадостен мъж. А сетне той изведнъж изчезна някъде. Бе престанала да мисли за него, когато внезапно го срещна отново една вечер. Веднага почувства, че сега вече никога не ще може да го забрави. Между двамата пламна страстно влечение.
От първия миг тя грижливо планираше всичко, беше твърдо решена да притежава този мъж. Съжаляваше, разбира се, че той е само маркиз, а не херцог. Но Мариана укроти суетата си в името на лудата страст. Реши да се задоволи с титлата маркиза. Още повече, че на везните натежаха и баснословните бижута на Тревейнови, истинско кралско съкровище, което бе в състояние да стопи разочарованието й от по-ниската благородническа титла.
Лейди Мариана знаеше колко голямо е отвращението на Алекс от брака. Злите езици твърдяха, че няма жена, която може да го задържи повече от месец. Ала Мариана Уудли беше толкова уверена в неговата любов и в безумната му страст, а и в своята власт над мъжете, та изобщо не се усъмни в неговото желание да свърже живота си с нейния. Тя се преструваше, че се страхува от повторен брак и че държи не по-малко от него да запази свободата си. Не искаше да го изплаши, в края на краищата разполагаше с достатъчно време. Всяко привързване можеше да я накара да съжалява.