Лорд Тревейн! Винаги на върха, неизменно победител. Сър Джейсън не можеше да си спомни да е видял някога Тревейн да губи, независимо дали ставаше дума за жени или за карти. Дамите от половин Лондон бяха нещастно влюбени в него. Сър Джейсън познаваше няколко високопоставени красавици, които — стига да им се удадеше — веднага биха скочили в леглото на Алекс Тревейн.
Маркизът печелеше сърцата на най-желаните хубавици на Лондон и на Континента, но щом те отстъпеха, той вече губеше интерес и скоро любовните им признания започваха да го отегчават. Остана си ерген, обръщаше гръб на всички, а това го правеше още по-желан. Джейсън просто не можеше да проумее как Тревейн не капитулира пред красотата и богатствата на тези жени. Ако бе той на мястото му, отдавна да е сложил ръка на голямо богатство, а може би и на замъка или двореца на някоя чуждоземна принцеса.
Бога ми, този Тревейн бе наистина ненормален, да бяга от подобно щастие! Само ако имаше възможност да го премахне, разбира се, без сам да се изложи на опасност! Но и не помисляше да излезе на дуел срещу опасен стрелец като Тревейн. Дяволският принц никога нямаше да узнае, че в лицето на Джейсън Бъкингам има смъртен враг! Много по-разумно ще е да го остави да вярва, че Жокера е благоразположен към него. Отмъщението ще е по-сладко от мед, само да намери сгода да размаже всесилния лорд Тревейн!
Силно чукане по вратата откъсна лорд Джейсън от тежките му мисли.
— Влизай! — извика той и се обърна.
— Ще бъде ли сър Бъкингам така любезен да заповяда долу? Вечерята му е поднесена и го очаква — обяви Тибитс.
— Много добре. Идвам веднага. Впрочем, нахрани ли се вече лорд Тревейн? — попита той с престорено безразличие.
— Не. Току-що слезе — отвърна Тибитс и тръгна надолу по паянтовата стълба. Помисли си, че хлапето действително каза истината. Този човек има зъл поглед. Не би искал да му е враг! Студени тръпки го побиха при спомена за леденостудените очи на господина.
Тибитс хвърли бърз поглед към голямата дървена маса, наредена за гостите. След това погледна и другия джентълмен, който се грееше пред буйния огън и замислено се взираше в пламъците. Ох, и на този господин не би желал да излезе насреща! Познаваше лорд Тревейн, той често отсядаше тук на път за имотите си в Корнуол. Да, да, бе чувал какви ли не работи за Негова Светлост. Изпречиш ли се на пътя му, лошо ти се пише. Но какво можеш да очакваш от човек, който идва от оня негостоприемен корнуолски бряг, истинска пустош, както разправят хората!
— Тука дяволски духа! — избоботи Тибитс и се спусна да затваря по-плътно прозорците. — О, ето ви и вас, сър Бъкингам! — Тибитс бързо придърпа стол за Джейсън, който влезе в стаята, издокаран в разкошен жакет от розово кадифе, жълти панталони до коленете, жилетка на оранжеви и жълти райета и бяла колосана вратовръзка, цялата в рюшове и дантели.
Лорд Тревейн, който бе вперил очи в огъня, се извърна бавно към новодошлия.
— Добър вечер, Бъкингам! — каза той, вдигнал високо едната си вежда. — Ще имам ли удоволствието… да споделя вашата компания на тази хубава трапеза, която ни очаква? — И без да изчака отговор, седна на масата.
— Лорд Тревейн! — поклони се леко Бъкингам, опитвайки се да преодолее паниката, която го връхлетя, като видя, че ще трябва да седи лице срещу лице с маркиза. — Ще бъде удоволствие за мен да съм във вашата компания, милорд! — Толкова му се искаше да му забие кинжал в сърцето, вместо да реди любезни думи! Въпреки това изгледа любопитно лорд Тривейн и запита: — Как така ви срещам далеч от Лондон в такава отвратителна вечер? — той бодна с вилицата си един картоф, лапна го и започна да реже сочното парче говеждо в чинията си.
— Отивам в Сейнт Флауър. Но и вие сте тръгнали на път?
„Сейнт Флауър. Свещено цвете — не съвсем подходящо име за дома на лорд Тревейн! — помисли си сър Джейсън с насмешка. — А защо не Сейнт Демон, в чест на собственика?“. Но продължи на глас:
— Тръгнал съм заради боя с петли в Броунс Мил. Разправят, че Роусли изпратил от Йорк истински убиец! — погледът му проследи ръката на Тревейн, който си взе дебело парче шунка от чинията, която прислужницата току-що беше оставила на масата. Дълбоко изрязаното деколте разкриваше пищните рамене и гърди на момичето. То хвърли на лорд Тревейн подканващ поглед, докато допълваше отново чашата му.