Маркизът вдигна чашата си и пи за здравето на сър Джейсън, който седеше насреща му с пламнало лице. След това Тревейн отново се загледа в огъня.
Сър Джейсън наблюдаваше профила на събеседника си и в светлите му очи пламтеше омраза. Той нервно забарабани по масата със своите отрупани с украшения пръсти, в главата му напираха планове. Какъв би бил най-подходящият край за маркиза? Каква смърт му подхождаше най-много?
Щом отвори тежката дъбова врата на странноприемницата, Елизия усети как леденото течение я прониза до кости през излинялата вълнена наметка. Дъждът се втурна през тесния отвор заедно с нея, като че и той търсеше защита от поривите на бурята.
— Затваряй тази проклета врата! Всички ни ще издавиш! — прозвуча заплашителен глас откъм креслото с висока облегалка, сложено пред буйния огън в камината.
Елизия се опита да затвори тежката врата, но бе твърде слаба, за да се пребори с вилнеещата навън буря. Вратата се изплъзна от ръката й и се удари в стената. В стаята се изсипа нов порой леден дъжд.
— По дяволите! Толкова ли си глупава или искаш да се превърнем в ледени шушулки? Къде е съдържателят? — изрева отново застрашителният глас иззад креслото.
Една едра фигура се надигна и тръгна към Елизия, която продължаваше да се бори с вратата. Чувстваше, че силите я напускат. Беше пътувала от ранни зори с дилижанса и бе напълно изтощена.
Пътуването в тресящата се кола й се стори безкрайно. През разкаляните пътища и изливащия се небесен потоп колата се движеше едва-едва. Елизия седеше притисната между някаква дебела селянка, от която лъхаше на обор, и един развеселен пастор, явно причестил се при Бакхус. Пасторът непрекъснато се оригваше, извинявайки се с кикотене. Селянката хъркаше. Сега Елизия беше на края на силите си и стоеше безпомощно пред ядосания джентълмен.
— Мила госпожице, ще бъдете ли така добра да се отместите от тази врата, за да мога да я затворя? Или предпочитате да стоим на това дяволско течение, докато и двамата замръзнем?
Елизия усети как две силни ръце я хванаха за лактите и я отместиха встрани. Вратата се хлопна с трясък.
Без да чака нови изблици на гнева му, тя пристъпи към мястото, което сърдитият господин току-що бе напуснал. Простря ръце към пращящия огън. Качулката на наметката скриваше лицето й от погледа на крещящо облечения господин, разположил се в съседното кресло. „Лондонско конте!“ — помисли Елизия презрително. Усети, че другият господин се връща към креслото си, но без да го удостои с поглед, продължи да се грее на огъня.
Тибитс се втурна в стаята. Когато чу дилижанса, точно търсеше в избата си бутилка от най-добрия ром. Съзря фигурата пред огъня, загърната в тъмносинята наметка, от която вече се вдигаше пара и се спусна към нея.
— Добре дошли в „Уейфарърс Рест“ — просия той, когато гостенката се обърна към него. — С какво мога да ви бъда полезен, госпожице? — Той целият излъчваше сервилна готовност, макар че ако съдеше по дрехите на дамата, тук не можеше да се очаква голям бакшиш.
— Бих желала подслон за тази нощ, смятам утре рано да продължа за Лондон — отвърна Елизия и смъкна наметката от себе си.
Сър Джейсън и лорд Тревейн мълчаха, загледани в пламъците. Но дълбоките меки тонове на един твърде женствен глас моментално ги откъснаха от мислите им. Гласът явно принадлежеше на дама, но беше странно изкусителен. И двамата вдигнаха очи, когато новодошлата свали наметката си и в полумрака просветна изящният профил с правилен тесен нос и добре оформени устни. Но очите и на двамата бяха омагьосани от блясъка на меднозлатистите й коси, които запламтяха на светлината на огъня.
Сър Джейсън бързо скочи, поклони се и каза с най-чаровен глас:
— Простете, че ви оставих да стоите права, и ми позволете да ви предложа от все сърце креслото си и да ви се представя: сър Джейсън Бъкингам, на вашите услуги!
— Благодаря ви — отвърна Елизия сдържано и седна пред огъня. — Много съм уморена, измръзнах до мозъка на костите си!… — Треперейки, тя погледна въпросително с искрящите си зелени очи сър Джейсън, който продължаваше да стои прав до нея.
— Тибитс! — изкомандва сър Джейсън. — Донесете на младата дама топло питие, а след това и нещо за ядене! И побързайте, човече! — подвикна той на съдържателя, който мълчаливо стоеше до тях, светкавично променил мнението си за късната гостенка, след като бе зърнал лицето й. Ако се съдеше по дрехите й, сигурно нямаше много пари в джоба, но се виждаше, че е от по-висока класа. Разбира се, че ще й даде по-добра стая, отколкото смяташе отначало. Особено пък ако господинът плати за това. Де да я знаеш! Може да е някоя от онези побъркани благороднички, дето се преобличат като слугини и се веселят на воля. Нали предишната седмица с дилижанса пристигна цяла компания млади благородници, преоблечени като кочияши. Цяла нощ гуляха, а на сутринта едва не преобърнаха пощенската кола с пътниците. Не, с тази гостенка няма да рискува. Ще се отнесе с нея като с дама.