— Мила госпожице Димарайс! Тази вечер се сбъдна предсказанието на една ясновидка. Изключително съм ви благодарен за това!
Елизия се усмихна на тази загадъчна забележка. Нищо не разбра, но бе твърде уморена, за да го разпитва. Стана тихо и излезе от стаята, без да безпокои двамата господа, увлечени в игра на карти на една малка масичка. Докато се качваше по дървената стълба, Елизия чу, че входната врата на странноприемницата се отвори. Погледна през рамо и видя някакъв дебеличък господин, който хвърли мократа си дреха на една от пейките, подвикна на стопанина и се упъти към двамата джентълмени.
Елизия прекоси тъмния коридор до стаята, където Тибитс бе обяснил, че ще остави чантата й. Влезе и бързо затвори вратата зад себе си. Чувстваше се изчерпана, напълно безчувствена. Свали роклята си, облече нощницата и приседна с благодарност на леглото.
Не бе възнамерявала да нощува в странноприемница, мислеше, че дилижансът отива направо в Лондон. Тя събра сили и извади парите си. Толкова бързо се бяха стопили! Даде по пет пенса на миля, освен това и бакшиш за кочияша и за пазача на капрата, който пазеше дилижанса от разбойници. Утре трябваше да плати яденето, стаята и останалата част от пътуването. Беше се надявала, че парите ще стигнат и за Лондон. Но сега се съмняваше, че ще остане нещо, за да наеме стая, докато си намери работа. Е, добре! Ще се безпокои за това, когато стигне в Лондон.
Точно се готвеше да се пъхне под завивките, когато някой почука на вратата. Тя отвори и видя Тибитс, застанал с димяща чаша в ръка.
— Праща ви я сър Джейсън, госпожице! — каза той вежливо и й подаде чашата. — Да се посгреете и да спите добре, така поръча да ви кажа.
— Много благодаря! — промълви Елизия и пое топлото питие.
Тя затвори вратата, стиснала чашата, за да постопли ръцете си. Може би поприбърза с мнението си. Навярно не всички лондонски господа са нехранимайковци, от които трябва да се пази. Елизия изпи вкусната топла напитка, подправена с ром. Усети как топлината се разлива по цялото й премръзнало тяло. Докато си лягаше, почувства главата си замаяна. „От рома навярно“ — помисли тя объркана. Не бе свикнала на алкохол, но сега й стана топло и уютно. Пъхна се под завивката и заспа непробудно.
Пета глава
Елизия имаше чувството, че всичко се е обърнало с главата надолу. Млечнобели мъгли я обгръщаха и отнасяха…
Каква нова рокличка? Отдавна вече не е получавала красиви нови рокли. Колко е хубаво да ядеш ягоди със сметана и да си облечена в красива нова рокля!…
О, толкова я боли главата! Какво става с нея? Късно е вече за нея да реди детски стихчета, твърде голяма е за тях…
Чу как дъждът тропа по прозорците. Няма да може да излезе и да си поиграе навън…
Дъждът забарабани още по-силно. Елизия отвори сънени очи и се взря в дъждовните капки, които се стичаха по стъклата, като мънички кукленски поточета… Затвори отново очи, опита се да се върне обратно в съня, но той бе изчезнал. Имаше чувството, че се носи като някакво облаче и се усмихна щастливо. Трябва да отвори очи, да се събуди, но толкова й е топличко, толкова приятно. Клепачите й бяха страшно тежки, не можеше да ги вдигне. Утрото е твърде мрачно и студено, за да се насилва да става сега…
Тя се обърна настрани, прегърна възглавницата и се вслуша в равномерното биене на сърцето си. Чуваше го, като че е до самото й ухо. Изведнъж чу биенето на две сърца. „Що за глупост? Нали нямам две сърца!…“ — помисли тя още сънена.
Опита се отново да отвори очи. Клепачите й потрепнаха, направи усилие да се ориентира. Виждаше всичко като през мъгла. Погледна объркана към възглавницата под бузата си. Приличаше на мъжки гърди.
Дъхът й секна. Пред очите й бе спящото лице на някакъв мъж! Маркизът! Тя отвори широко очи — беше се гушнала в него, кракът й бе пъхнат между неговите крака… Той спеше по гръб, а главата й лежеше на косматите му мускулести гърди.
Тя се отмести ужасена и се опита да седне, но щом се огледа, стаята се завъртя пред очите й. Какво правеше този човек в стаята й? О, не! Не беше нейната стая. Беше чужда стая!
Елизия почувства, че я обзема паника. Какво се е случило? Снощи си беше в стаята. Това знаеше със сигурност. Какво прави сега тук, с чужд мъж в леглото?! О, Боже! Какво се е случило? Защо лежат двамата в едно легло?