Тя отметна завивката, протегна крака, за да стане от леглото и видя, че е гола. Погледна с ужас тънките си стройни бедра и бързо ги скри отново под завивката.
Къде е нощницата й? Огледа се ужасено из стаята, все още свита под завивката. Не я видя никъде. Тя започна да хапе нервно един от пръстите си и хвърли на маркиза пълен с подозрение поглед. Той ли беше виновен? Не! Още от първия миг той бе изпитал към нея огромна неприязън. А и тя някак инстинктивно чувстваше, че той не би започнал такава игра. Знаеше само едно: трябва да избяга от стаята, преди той да се е събудил и… Тогава какво? Ако той няма вина в тази работа, сигурно ще си помисли най-лошото за нея. Че сама е дошла в стаята му и се е вмъкнала в леглото му… Какво да прави?!
Елизия го чу, как дълбоко въздъхна и след това се протегна в съня си. Изтръпна от страх при мисълта, какво ще стане, ако ей сега се събуди и я намери тук?! Панически скочи и се втурна към вратата. Изпищя от ужас, когато две силни ръце я сграбчиха и я върнаха обратно в голямото легло, преди да е направила и крачка. Тя се бореше като дива котка, с ръце и крака, опитваше се да хапе и рита, но мъжът беше твърде силен и бърз. Без да разбере как, Елизия се намери под твърдото му тяло — той беше стиснал ръцете й над главата и седеше върху краката й. Голото му тяло се допираше до нейното. И двамата дишаха тежко, разширените й от ужас зелени очи гледаха право в неговите смаяни златисти очи. Никой не издаде нито звук.
Тя видя как лицето му се изкриви в усмивка, докато я разглеждаше внимателно — изплашеното й лице, разтворените разтреперани устни, разширените ноздри… Погледът му се плъзна по разпуснатата й коса, която я обгръщаше като червено-златиста наметка. Елизия видя как очите му се присвиха и станаха почти черни, когато се спряха на трепкащите й гърди.
— Виж ти! — промълви той. — Трябва да призная, че от години не ми е поднасяна толкова приятна изненада! Да се събудиш и да откриеш, че през нощта Афродита се е вмъкнала в леглото ти… И толкова подходящо облечена… — той замълча и ръката му се плъзна безсрамно по голото й тяло. — Или може би ще е по-правилно да кажа: „Толкова подходящо разсъблечена“? Наистина съвсем неочаквано! Но това, че не ме събудихте, е направо непростимо от ваша страна!
— Моля ви! Моля ви, изслушайте ме! — замоли се Елизия, когато усети как устните му се плъзгат бавно по врата й, как зъбите му драскат меката част на ухото й, така че по гърба й полазиха тръпки.
Видимо и той беше точно толкова изненадан да я намери в леглото си, колкото и тя. Беше права, да мисли, че маркизът няма вина за случилото се. Сега оставаше да го убеди, че и тя е напълно невинна.
— Разберете, не зная как съм се озовала в леглото ви! Аз… аз бях също така изненада и поразена като вас. Моля ви, трябва… — заекна тя, но устата му се притисна силно върху устните й и пресече думите. Тя почувства как твърдите му устни настойчиво разтварят меката й уста и се ужаси, когато езикът му намери нейния и започна да изследва най-потайните ъгълчета на устата й.
Елизия напразно се бореше да си поеме въздух. Той бързо плъзна устните си отново надолу по шията, тя усети как ръката му властно опипва формите на тялото й с призивна ласка. Опита се да се освободи. Устните му засмукаха розовите зърна на гърдите й, докато се втвърдиха и я заболяха.
Но какво прави този човек! Никога досега не се бе чувствала така, никога не бе усещала целувките на мъж или ласките на любим. Изпита страх. По жилите й течеше огън. Странна възбуда пламна дълбоко вътре в нея, толкова силна, колкото бе и страхът й.
— Ти си вълшебница! — прошепна той и продължи да я целува. — Свят ми се вие от желание! Притъмнява ми, главата ми ще се пръсне… — Устните му се плъзнаха от страните и към зелените кладенци на очите й, докато най-сетне устата му легна властно на изранените й от целувките устни. — Като лед си студена, вещице зеленоока! Толкова надменна с огнената си коса!… Ще те разбудя, Елизия! — мълвеше несвързано тон.
Произнесе името й като милувка.
Устата му разкървави устните й. Той задуши с жадни целувки стенанията й, разпален още повече от съпротивата й. Елизия усети, че той търси нещо, след това почувства някакъв твърд предмет, странен и чужд за женското й тяло. Изпълнена с ужас, тя отново се заборичка с него, но знаеше, че е изгубена. И тогава дочуха някакъв шум.
Вратата на стаята се отвори, до ушите на Елизия достигнаха гласове, тя почувства как тежестта на мускулестото тяло на лорд Тревейн се отмести от нея.