— Ето че стигнахме, Хари! — чу тя познат глас, който сепнато замлъкна. — О, ужасно съжалявам! Смятах, че е моята стая!
Гласът на сър Джейсън прозвуча уплашено и объркано. Лорд Тревейн, който още при първия звук се претърколи от Елизия, сега седна в леглото и впери сърдити очи в двамата новодошли.
— Моля да ни извините, Тревейн!… — сър Джейсън тактично замълча, но не откъсваше очи от разрешената коса и голите рамене на Елизия… — И вие, мис Димарайс! От сърце ви моля да ни простите!
Другият господин се зачерви като пуяк, когато погледна лорд Тревейн и видя убийствения израз в златистите му очи. След това погледът му несъзнателно се плъзна към изкусителното същество с буйната червена коса и огромните зелени очи.
— Да, моля ви… Извинете ни… — започна да заеква той и бързо се измъкна далеч от видимо нарастващото раздразнение на маркиза. Не би желал да си навлече гнева на този човек!
Сър Джейсън последва приятеля си малко по-спокойно. Хвърли още един поглед през рамо, преди да затвори вратата. Лицето му се разтегна в широка, победоносна усмивка, в която проблясваше злоба.
Лорд Тревейн скри лице в ръцете си и разтърси глава, за да прогони мъглата от съзнанието си. След това се обърна към Елизия — в този миг приличаше на истински демон. Очите му все още бяха тъмни, но този път от ярост, не от страст.
— Боя се, че преди малко не бях в настроение да слушам вашите обяснения. Но сега искам да чуя истината, без измислици! — добави той заплашително. Мисля, че току-що станахме свидетели на един от номерата на сър Джейсън Бъкингам. И ако това влизане тук е било наистина грешка, готов съм да продам конете си на първия срещнат тъпак за един шилинг!
— Милорд! Опитахте се да ме изнасилите, а сега вие имате наглостта да ме ругаете и да ми искате обяснения? Мисля, че по-скоро аз имам право да се оплаквам! — извика Елизия възмутено, щом най-после събра глас да проговори.
Той я пресече гневно:
— Да се провалите в пъкъла дано! Не можете да очаквате от мен да ви се поклоня и да се извиня най-галантно! — изръмжа той сърдито. — Смятам, че ние и без друго зарязахме изтънчените обноски!
Елизия пое мъчително въздух и бързо отвърна:
— О, съвсем не!
— Добре. Ето, питам ви: как попаднахте в леглото ми, скъпа моя?
— Наистина не зная. След като ви оставих със сър Джейсън, веднага се прибрах в стаята си, последната врата в края на коридора… — Елизия гледаше маркиза с широко отворени очи.
— А моята е в срещуположния край, точно срещу стълбището. Случайно видях снощи в коя стая влезе сър Джейсън. Той също е в края на коридора, навярно срещу вашата стая. Затова се усъмних как може да сбърка своята с моята стая — отвърна лорд Тревейн. — И така, вие се прибрахте в стаята си?
— Бях страшно уморена от пътуването, готвех се да си лягам, когато ханджията ми донесе нещо топло за пиене. Мисля, че беше ром, защото веднага след това се почувствах съвсем отпаднала. Изпратил го сър Джейсън. Това е… Това е последното, което си спомням, преди да заспя. Трябва да ми вярвате, милорд! Това е истината, кълна ви се! — Гласът й прозвуча умолително, когато съзря гневните искри в очите му.
— Значи сър Джейсън е поръчал да ви донесат горещ ром… Настояваше и аз да взема една чаша, преди да отидем да спим. Мога да се обзаложа, мила ми мис Димарайс, че снощи и двамата сме били упоени с този проклет ром и докато сме били в безсъзнание, сър Джейсън ни е погодил този номер.
— Но защо? С каква цел? Той няма никаква причина да ми желае злото!
— Е да, но той смята, че е в правото си да бъде недоволен от мен! И вие, скъпа госпожице, без да подозирате това, сте била превърната в инструмент на неговото отмъщение.
— Боя се, че все още не мога да разбера какво отмъщение може да се крие във всичко това. Обида и унижение за мене да, но отмъщение срещу вас?
— Да, отмъщение. Сър Джейсън се стреми да ме остави в безизходно положение. Компрометирам една невинна дама. А щом си джентълмен, не можеш да прелъстиш девойка от висшите кръгове и след това да я зарежеш — той изгледа Елизия присмехулно. — Ако пък тази дама има отмъстителни роднини, те несъмнено ще научат за авантюрата. Утре дял Лондон ще гръмне как заварили Тревейн с някаква млада жена, как… Следите ли мисълта ми? Или трябва да ви обяснявам?
— Нищо няма да излезе от това! — заяви Елизия уверено. — Плановете на сър Джейсън ще се провалят. Нямам роднини, които да ви извикат на дуел или да ви принудят да се ожените за мене, за да спасите доброто ми име. О, Господи! Не сте ли женен?
— Мила ми мис Димарайс! — започна лорд Тревейн тихо, приведе се над Елизия и я принуди да се отпусне назад на възглавницата. — Никой не може да ме накара да сторя нещо, което не желая. Не съм длъжен да давам сметка никому. Не съм женен.