— Да, разбирам. Но сър Джейсън не знае това? След като сте неуязвим, защо се ядосвате толкова от действията му? Той не може да ви навреди. Целият му план пропадна!
— Никой не може да си позволи да направи един Тревейн за смях! — ядно изрече маркизът, но в очите му проблясва някакво шеговито пламъче.
— Значи само наранената ви гордост ви кара да се гневите толкова! — каза тя пренебрежително, но изведнъж изохка, защото силните му пръсти се впиха гневно в нежните й рамене. — Е добре, милорд: Но никой не може и мен да принуди да се омъжа! Вие не сте единственият, който не позволява да бъде изнудван да стори нещо против волята си.
— Значи бракът с мене би ви бил противен?
— Може би. Но тъй като изобщо не става въпрос за брак помежду ни, в случая е без значение, нали?
— Хъм!… И все пак сигурно съществува някой, който се интересува от вашето положение?
— Не, лорд Тревейн. Няма човешка душа, която да се развълнува дори да ме измъкнат мъртва от Темза. Само ще се ядосат, че трябва да прибират трупа ми — отвърна Елизия горчиво. — Вие споменахте, че са искали да ме използват като оръжие. Трябва да ви кажа, че това не ми е за първи път. Леля ми, разяждана от стара омраза към родителите ми, искаше за отмъщение да ме омъжи против волята ми за един мазен и стар ескуайър.
— Но тази ваша леля сигурно ще се ужаси, ако чуе за станалото тук? — в очите му просветна любопитство.
— Леля ми ще е ужасно щастлива, ако научи, че съм опозорена. Не може да ме гледа. Ако разрешите, милорд, бих искала сега да стана и да си отида, за да не ви усложнявам повече живота. — Елизия се опита да го поотмести. Но той се възпротиви на нейните усилия, като я гледаше развеселен.
— Много съжалявам, но няма да позволя да си отидете — каза той. — Решението ми е твърдо.
Елизия се ококори.
— Не можете да ме задържите тук против волята ми! — В гласа й имаше страх, боеше се той да не продължи пак от там, откъдето ги прекъснаха сър Джейсън и приятелят му.
— Защо искате да ме ядосате, мис Димарайс? — Лорд Тревейн впи отново пръсти в раменете й.
— Много добре знаете, че съм значително по-слаба от вас! Би било страшно глупаво от моя страна да се опитвам да ви дразня. Но не виждам защо искате да ме задържите тук. Бедата е станала и вие като джентълмен би трябвало… — Тя млъкна объркана, не можеше да намери подходящите думи.
— Няма да продължавам да ви насилвам, макар че несъмнено бе страшно забавно, ако това искате да ми обясните. — Смущението й го развеселяваше и той не можеше да скрие усмивката си. — Кажете, Елизия, да не сте избягала от вкъщи? — Той видя упорство в погледа й и леко я поразтърси. Насила я накара да го погледне в очите. — Затова ли пътувате без багаж, без прислужница и без възрастна придружителка?
— Да, така е — призна неохотно Елизия. — Не можех да остана повече при леля ми. Просто трябваше да се махна. Мисля, че тя е луда — прошепна, без да може да отпъди от съзнанието си спомена за разкривеното от злоба лице на леля си.
— И сега нямате свой дом?
— Да, нямам дом. Но възнамерявам да ида в Лондон.
— И какво ще правите в Лондон? Ще си търсите работа?
— Да, като гувернантка или компаньонка.
— Няма да направите това! — отвърна решително лорд Тревейн. — Вие ще се омъжите за мене!
Елизия го погледна, като че е полудял.
— Но това е невъзможно! — извика тя. — Нали казахте, че никой не може да ви принуди да встъпите в брак, а и аз изобщо не желая… да се омъжвам.
— Никой не ме принуждава — отвърна лорд Тревейн с мек като кадифе глас. — Бях решил да си намеря съпруга. А ето че вие сте тук и сте ми подръка. Просто използвам една благоприятна възможност. Вие притежавате редица достойнства и може би най-голямото е, че нямате роднини. Не бих понесъл някоя властна тъща. Освен това създавате впечатлението, че ще можете да ме дарите с няколко здрави деца. — Той се разсмя, като видя гневното й лице. — А сте и дяволски красива жена!
— Няма да се омъжа за вас! — заяви сърдито Елизия. — Не смятам да приема предложението ви. Ще продължа пътя си и ще си търся работа, както съм решила. — Тя го погледна право в очите. — Вие ме обиждате, милорд! Вашето предложение прозвуча така, като че се каните да купувате кобила и описвате качествата й.
— Ама вие действително ли се надявате, че ще се намери жена, която би ви взела за гувернантка на децата си или за компаньонка? Не съзнавате ли как изглеждате? — Той я погледна с невярващи очи. — Вие сте красавица и ще привлечете вниманието на всеки мъж, особено ако живеете под неговия покрив. Не ми се вярва някоя жена да се съгласи да ви запознае със съпруга си. Няма да се намери и вдовица, която да приеме да й се въртите пред очите по цял ден и да й напомняте изчезналата й младост и хубост.