Елизия вдигна глава към него, по лицето й се четеше слисване от очевидната правота на думите му.
— А освен това лошата ви слава ще е стигнала до Лондон преди вас. Наистина ли вярвате, че една порядъчна жена би ви назначила да й гледате децата? Сър Джейсън положително не си е губил времето и, разбира се е разнесъл скандала, без да спомене и дума за собствената си роля в случая. А ако не го направи самият Бъкингам, ще го стори онзи глупак Туилингтън. Той пристигна късно снощи и предполагам, че едва тази сутрин сте имали удоволствието да се запознаете с него. От всички мъже, които познавам, той е най-голямата клюкарка. Можете да бъдете сигурна, тази история се носи из всички клубове по „Сейнт Джеймс стрийт“. Без съмнение неимоверно разкрасена. Така че, мила моя, ние вече се радваме на твърде съмнителна слава. Разбира се, ако изобщо е възможно моята досегашна репутация да стане още по-черна. — Лордът се засмя от все сърце. — Вие сте тази, която загуби доброто си име, тъй като вас откриха в моето легло. Нямате никакви шансове да си, намерите що-годе прилична работа.
— У вас няма капка състрадание за отвратителното положение, в което се намирам! — проплака Елизия с нарастваща ярост. — У вас няма искрица морал!
— Да, и аз не мисля, че има! Но не се опитвайте да ме уверявате, че ще предпочетете някакво унизително място, вместо да се омъжите за богат благородник, които би изпълнявал всяко ваше желание!
— Ако имате предвид себе си — да, предпочитам унизителната работа! По-добре да свърша като ратайкиня в обора, отколкото да приема вашето име! Вие не сте джентълмен, милорд! — заяви възмутено Елизия.
— По рождение съм. Но според репутацията… Знам ли? — Той сви рамене. — Вие обаче сте съвършен образ на оскърбена и засрамена дама! — Той пусна раменете й, скочи от леглото и дръпна завивката от голото й тяло. Вдигна я с един замах на ръце и я сложи да стъпи в средата на стаята, на студения дървен под. След това се дръпна няколко крачки назад, без да сваля очи от нея. Елизия стоеше като вкаменена, дългите й коси се спускаха чак до бедрата й. Гърдите й бяха пълни и закръглени над тънката талия и стройните бедра. Кожата й бе гладка и бяла като алабастър. Тя усети как цялата пламва от срам и безуспешно опита да се поприкрие с ръце.
— Не е необходимо, скъпа моя! — промълви подигравателно той. — Вече видях прелестите ви. А дори и вкусих някои от тях.
Елизия се мъчеше да не поглежда към него. Той стоеше безсрамно разголен, широките му мускулести гърди бяха покрити с черни къдрави косъмчета, които се спускаха надолу по тесните му бедра и силните прасци. Тя не бе виждала досега гол мъж. Особено се притесняваше от ясно изразената сила на неговото желание.
— Ако наистина сте една добре възпитана млада дама, за каквато се представяте, защо не помислите да се хвърлите в някое мътно езеро, за да спасите честта си? Разбира се, можете да почакате до Лондон и да се хвърлите от някой мост в Темза. Би било много по-драматично, а и обществото ще оцени високо такава достойна постъпка. Ще ви съжаляват, ще ви провъзгласят за истинска мъченица. Прекарали сте една ужасна нощ с Тревейн, онзи прословут сладострастник, направили сте единственото възможно заключение и сте намерили достоен изход…
Елизия почувства, че в очите й неудържимо напират сълзи от тези обидни подигравки. Правеше отчаяни усилия да ги прикрие, опитваше се да не мига, очите й станаха огромни под витите вежди. Тя наведе сломено глава и сълзите потекоха по бледите й страни. Бореше се храбро да потисне риданията, но съпротивата й бе напразна.
Нещо топло и меко обгърна раменете й. През пелената на сълзите тя видя, че това е наметката на лорд Тревейн. Той я заведе до леглото, помогна й да си легне и я зави. Елизия хлипаше отчаяно, вперила в него мокрите си от сълзи зелени очи.
— Както виждате, скъпа, вие просто нямате друг избор — каза той вече по-мило. — А ще е истинско престъпление от моя страна да позволя на едно толкова хубаво дете да се самоубие.
След това категорично заявление лордът се обърна и започна бързо да се облича. Нахлузвайки високите си ботуши, той се разпореди:
— Останете в стаята, аз ще ви донеса нещата. Можете да се облечете тук. Каретата ми ще пристигне всеки момент и веднага тръгваме. Най-напред обаче ще ви поръчам закуска!
Той излезе. Едрото му силно тяло изпълни цялата рамка, преди да затвори вратата след себе си. Елизия впери невиждащи очи в тавана. Да се удави? Или да се обеси на някоя греда? Но това би навредило на името на странноприемницата, няма да е честно спрямо съдържателя, човекът беше толкова любезен с нея… Трябваше да помисли как да сложи край на живота си. Но най-ужасното в случая бе, че съвсем не й се умираше! Вярно, че си нямаше никого на този свят, но волята и за живот бе твърде силна. Добре, но какъв щеше да е този живот, ако станеше съпруга на лорд Тревейн — един необуздан, непочтен човек, който дори не се опитваше да скрие лошата си слава?