Небето ставаше все по-тъмно. Колата се носеше по отъпкания път, буйните силни коне сякаш летяха. Копитата им прецапваха леко през локвите.
Елизия си спомни за мъчителното тръскане на дилижанса, с който пътуваше вчера. „Колко различно е в каретата на маркиза! За нея няма дупки, няма коловози…“ — помисли си тя и се отпусна благодарно на меката седалка.
Навярно бе задрямала. Стресна се от спирането на каретата. Чак сега чу дъжда, който плискаше по прозорците. Вратичката се отвори, лорд Тревейн скочи бързо вътре и каретата потегли отново. Той изтръска дъжда от дрехата си, облегна се назад и изгледа Елизия високомерно:
— Убеден съм, че бихте предпочела да остана навън, но неволята ме принуди да ви попритесня. Не бихте искали да настина, нали?
— Колко път има още до вашия дом, милорд? — запита Елизия, без да обръща внимание на подигравателните му думи.
— Ще стигнем някъде рано сутринта. Ще сменим конете още веднъж. Живея в Корнуол. Но мисля, че е време да се обръщате към мен на име, Елизия. Казвам се Алекс.
— Толкова далече! — възкликна изненадано Елизия. Усети някаква странна слабост, като си представи колко далеч е Корнуол от всичко, което познаваше. Ако я отведе там, всичките й планове да избяга в Лондон пропадаха. Но не би трябвало да се учудва. На маркиза точно му прилягаше да живее по онези диви, каменисти брегове. — Не знаех, че живеете там… — добави тя с отпаднал глас.
— Откъде би могла да го знаеш, любов моя? Щеше ли да ковеш планове за бягство, ако предполагаше, че отиваме в самата пустош? — Лорд Тревейн се извърна към нея, за да може да вижда очите й. — Охо-о! Ти май наистина мислиш как да ми избягаш! Да влезеш в дома ми като моя гостенка и моя годеница и да се измъкнеш нощем, когато всички спят? Ти си същинско дяволче!
Той извади тънка пура от тясна златна табакера и я запали. Каретата се изпълни с финия й аромат.
— Много съжалявам, но планът ти няма да успее. Защото след малко ще направим едно кратко спиране. Едно много важно спиране: ще се венчаем!
Елизия го погледна с разширени от ужас очи.
— Да се венчаем? Тази вечер? Та вие нямате време да оповестите брака, нито пък да получите разрешение! Не можем да се венчаем толкова бързо! — заяви тя с разтреперан глас, осъзнала безнадеждността на положението си. Имаше чувството, че с тази стъпка губи вече всякакъв контрол върху собствения си живот. Тя хвърли към маркиза поглед, в който се четеше отчаяна молба. Но той гледаше през прозореца.
— Имам специално разрешение и съвсем скоро ще спрем при един мой познат, епископ. Той ще ни венчае. Предполагам, че за него това ще бъде голяма радост: да може лично да ме ожени! Казвам го, за да се убедиш, че цялата церемония ще е валидна, скъпа моя! Не си мисли, че ще можеш да ме напуснеш поради това, че не сме били венчани, както му е редът. Ще бъдем венчани, докато смъртта ни раздели — добави той равнодушно.
— Помислили сте за всичко — каза недоволно Елизия. — Смятате, че съм ви в кърпа вързана? Ще видим…
— Мила Елизия, ще се убедиш, че съм много грижлив човек и добре пазя онова, което ми принадлежи! — Спокойно каза той, но в гласа му имаше ликуване.
Внезапно каретата спря. Лорд Тревейн скочи навън и протегна ръце, за да помогне на Елизия при слизането. Очите й се плъзнаха по къщата, всички прозорци бяха осветени. Тя се предаде на съдбата си.
Шеста глава
Сър Джейсън гонеше конете си в луд бяг по хлъзгавите мокри улици на Лондон. Дъждът бе спрял за малко и през пролуката в облаците се виждаше луната.
Помисли си какво ли прави в този момент лорд Тревейн и се ухили ехидно, като си представи възможностите. Бе в приповдигнато настроение заради победата си над неуязвимия лорд! Искаше му се час по-скоро цял Лондон да научи тази чудесна история. Разбира се, ще си мълчи за това, как е подредил маркиза. Иначе край на собственото му обществено положение!
Джейсън не бе глупак и добре знаеше, че ако лорд Тревейн само се усъмни или намери и най-малкото доказателство за ролята му в тази история, животът му няма да струва и пукната пара. Побиваха го студени тръпки при мисълта за точната ръка на лорд Тревейн, когато държи пистолетите… О, не! В никакъв случай няма да признава! Просто си мечтаеше как ще разправя за скандала… Но още не бе приключил с маркиза.
Скоро всеки в Лондон ще научи от него или от Хари цялата история. Наистина страхотно попадение — да се случи в странноприемницата точно с тази дърта клюкарка Хари Туилингтън, и то тъкмо навреме! И да искаше, не би могъл да го подреди толкова добре!