Ескуайър Мастърс. Самото име бе достатъчно да накара Елизия да потръпне. Не бе срещала по-отвратителен човек от ескуайъра. Надяваше се, че няма да й се наложи да го види никога вече. Бяха я представили на немладия вече вдовец и неговите три дъщери преди две седмици, когато те дойдоха на вечеря в Грейстоун. Елизия беше истински изненадана, когато леля й съобщи, че ще имат гости вечерта и тя трябвало да им прави компания. Обикновено се хранеше сама в кухнята или си носеше — което й беше по-приятно — таблата в стаята, поне там поне слугите не я зяпаха. Не че храната можеше да й достави удоволствие. Поднасяше се толкова, колкото да утолиш глада й. А една вечер, когато се забави само няколко минута за вечеря, Агата й изчете цяла лекция и я предупредя, че само още веднъж да закъснее, няма да получа нищо за ядене. Елизия се въздържа да й отговори, че никак не е трудно да се откаже човек от такова ядене — блудкава и отвратителна и на вид, и на вкус храна, клисав черен хляб — бялото брашно не се хабеше за слугите — някакъв скашкан зеленчук… Закуската беше още по-оскъдна — чай и безвкусна каша, цялата на грудки. Обедът се състоеше от хляб и сирене. Но през есента, когато узрееха плодовете в овощната градина, Елизия си откъсваше тайно по няколко и ги скриваше в стаята — събудеше ли се от глад през нощта, все имаше по някой вкусен, сочен плод.
Агата явно бе необикновено възбудена от предстоящата вечеря със семейство Мастърс. Нареди на готвачката какви предястия и сладкиши да приготви. Свинско, овнешко и говеждо купиха от съседния чифлик, донесоха и всякакви зеленчуци, доста по-различни от онова, което раждаха запуснатите градини на Грейстоун. Беше изваден най-скъпият порцелан, излъскаха среброто, така че то блестеше между красивите чаши. Из цялата къща се носеха страхотни благоухания, от които устата се пълнеше със слюнка. Елизия си припомни вкуснотиите от бащиния си дом, за които от години не бе дръзвала да мечтае.
Елизия продължаваше да си блъска главата защо ли я бяха поканили. Опита се да измие от себе си праха и мръсотията — беше напълнила чебура с топла вода, която сама изнесе по всичките стъпала догоре. Но си заслужаваше усилието — такова удоволствие беше да лежиш в топлата вода!
Учудването, че са я поканили, се превърна в смайване, когато видя на жалката си закачалка прекрасна нова-новеничка вечерна рокля. До нея останалите й дрехи приличаха на бедни роднини. Само Агата можеше да избере такава рокля! Но защо? Какво кроеше? Тя не беше човекът, който би направил такова нещо без причина. Защо изведнъж реши, че Елизия трябва да се срещне с гостите? С какво искаше да я изложи, та после да й се подиграва?
Тези въпроси не даваха мира на момичето, докато слизаше по стълбите под любопитните погледи на прислугата. Добре разбираше смайването им — нали само преди часове беше една от тях.
Споменът за онази вечер остана неизличим в главата на Елизия, като ехо от някакъв кошмар. Образите бяха загубили очертанията си и се мяркаха в съзнанието й гротескно изкривени в пълно безредие, истински калейдоскоп от накъсани сцени. Как би могла да забрави появата на леля си в рокля с цвят на горчица, която правеше лицето й да изглежда като на смъртник? Разперила ръце, тя посрещаше гостите — ескуайър Мастърс и неговите щерки Хоуп, Дилайт и Чармиън. Елизия се бе опитала учтиво да ги заговори, но сестрите я пренебрегваха и приказваха само помежду си. Ако й зададяха някакъв въпрос, то бе само за да се изкискат надменно и подигравателно на отговора й. И трите очакваха явно баща им да се държи също толкова пренебрежително, ала неговото поведение беше съвсем различно. Елизия просто усещаше как изпъкналите му очи следят всяко нейно движение. Не се чувстваше добре в тънката муселинена рокля, която Агата й беше купила. Роклята бе хубава наистина, но деколтето беше твърде дълбоко за младо момиче. Тънките дантели едва прикриваха нежните очертания на гърдите й, а ръцете й бяха съвсем голи. Беше по новата кройка, в стил Ампир, последна дума на лондонската мода. Модата, въведена от императрица Жозефина в Париж.
И сестрите Мастърс бяха с такива рокли — стегнати под гърдите и спускащи се на меки гънки надолу. Но докато роклята на Елизия я обгръщаше меко и само загатваше формите й, момичетата Мастърс приличаха на прищипнати наденици. За съжаление, те явно бяха наследили фигурата на баща си, едър и набит човек. И очите им бяха също като неговите — кафяви и изпъкнали.
При всяко поемане на дъх тя усещаше как погледът на ескуайъра лепне по гърдите й, които се издигаха и спускаха под бледозеления муселин. Още когато му я представиха, този човек започна да разглежда тялото й с алчни очи, като че ще я купува. Тя извърна глава настрани, но срещна доволния поглед на леля си, изпълнен със злорадо тържество.