След вечерята минаха в салона, за да послушат романсите на Дилайт. Тя пееше с полушколуван носов глас и несръчно, по ученически си акомпанираше сама на пианото. Хоуп и Чармиън непрекъснато се кикотеха, докато сестра им пееше. Най-после, изглежда, нямаше повече погрешни клавиши за натискане и забавлението свърши.
Елизия седеше до ескуайър Мастърс на малката кушетка. Още с влизането си в салона леля й се настани на креслото до прозореца, ескуайърът се намести до Елизия — прекалено близо, за да й бъде удобно. Беше притиснал свойски коляното и бедрото си до нея и все се навеждаше да й прошепне поредната тъпа забележка, забил поглед в дълбоко изрязаното деколте, което разкриваше алабастъра на тялото й.
И все пак за Елизия си оставаше загадка защо я бяха поканили. Не намираше обяснение. Може би леля й искаше да й напомни откъде е изхвърлена завинаги и че мястото й вече не е в обществото. Това беше съвсем в стила на Агата — тя беше в състояние и рокля да й купи, и да я търпи на приема си, само за да може на другия ден още по-ожесточено да я натика на дъното.
Елизия пожела на леля си лека нощ и се прибра в стаята си. На другия ден всичко започна постарому, сякаш нищо не се бе случило, като че не бе имало никаква вечеря. Новата рокля изчезна така тайнствено, както се бе появила. Отново се заточиха същите тягостни дни.
— На тебе говоря, госпожице! — гласът на леля й прекъсна мислите на Елизия. — Умът ти пак е някъде другаде! Обзалагам се, че мислите ти не са на свястно момиче. Слушай сега внимателно какво ще ти кажа! И трябва да си щастлива, че взимам толкова присърце твоето бъдеще. Не че го заслужаваш, но все пак си дете на доведената ми сестра. Длъжна съм пред паметта й да се погрижа за тебе.
В гласа на Агата звучеше триумф, очите й блестяха от възбуда, по бузите й избиха червени петна.
— Не те разбрах — започна Елизия колебливо, защото наистина не беше наясно накъде бие леля й. — Да не си ми намерила място за работа?
— Да, точно така! Място, което страшно ще те заинтересува… И много изгодно при това! — пропя леля й. — Нали ти казах, че срещнах ескуайър Мастърс в селото?
— Но какво общо има това? — Елизия точно помисли, че все пак може би е била несправедлива към леля си, когато изведнъж се стресна и попита: — Мястото не е при ескуайъра, нали?
— Не, и не, мила ми Елизия! — закиска се леля й ехидно. Това бяха първите проблясъци на хумор, които Елизия долавяше у нея. — Дала съм дума не за някаква служба в домакинството му, не! — Агата направи драматична пауза, очите й странно блестяха. — Там ти ще имаш завидното положение на съпруга на ескуайър Мастърс.
Втора глава
— Какво замлъкна? Няма ли да благодариш на леля си за това, че ти осигурява бъдещето?
Агата видя как страните на Елизия пребледняха и цялото й лице изведнъж посърна. Очите й хлътнаха — истински кладенци на безнадеждността, устните й затрепериха.
Момичето стоеше като зашеметено. Лицето на леля й се изкриви и в стаята прокънтя лаещият й смях, цялата се разтресе от злорадство, мършавите й гърди дишаха учестено.
— Уредено е! Ние го решихме, ескуайърът и аз… Днес, следобед, докато вървяхме към селото — обяви Агата задъхано. — Той много бърза да се споразумеем. В негово лице ти ще имаш внимателен съпруг, мила моя. А и каквото здраво момиче си, ще можеш да дариш на ескуайъра синовете, за които мечтае.
Агата погледна Елизия, приглади със заучен жест косата си с ръка и прибави като на себе си:
— Приличаш на майка си. Още си спомням деня, в който я видях за първи път. Беше дете, но много красиво, още тогава.
Елизия гледаше леля си ужасена. Най-после успя да се овладее, но гласът й бе измъчен, думите едва излизаха от малката й уста.
— По никакъв начин не мога да се омъжа за ескуайъра! — говореше бавно и отчетливо, въпреки че сърцето й биеше до пръсване.
„Не може да е истина! — мислеше трескаво тя. — Ескуайър Мастърс. Никога! По-добре да умра!…“
— Нямаш избор, мила ми Елизия. Всичко е уредено вече!
— Няма да се омъжа за него! Не можеш да ме принудиш! Не разбра ли, че не мога да го понасям? Отвратителен ми е. Ще е цяло мъчение да съм омъжена за него!
Елизия скочи от стола. С несвързани думи се спусна да разубеждава леля си. Ала Агата не се предаде.
— Чувствата ти нямат нищо общо с тази работа. Би трябвало да си благодарна, че имаш такъв шанс. Не можеш да мечтаеш за нищо по-добро, а ескуайър Мастърс ще те вземе и без зестра… — Агата започна да губи търпение, цялото й благоразположение изчезна като дим.