Пируващите герои на Холбайн пълнят чашите си в изстъпление, за да отхвърлят мисълта за смъртта, а тя, невидима за тях, ги обслужва като виночерпец. Злите богаташи днес искат укрепления и топове, за да няма жакерии. Черквата от Средновековието избавяше имотните земевладелци от страховете им, като им продаваше индулгенции. Днешното правителство успокоява тревогите на богаташите, като ги кара да плащат за жандарми, палачи, байонети и затвори. Албрехт Дюрер, Микеланджело, Холбайн, Кало, Гоя са създали мощни сатири за бедствията на своя век и своите страни. Това са безсмъртни произведения, исторически страници с неоспоримо достойнство; не искаме да отречем на художниците правото да изследват раните на обществото и да ги разкриват безпощадно пред очите ни; но нима сега няма други по-важни неща от това да се изобразяват ужаси и заплаха. В литературата, изпълнена с мистерии и пристрастия, която дарованието и въображението направиха на мода, предпочитаме да гледаме нежни и приятни лица, отколкото лицата на злодеи само заради драматичния ефект. Първите могат да въздействуват и да спомогнат за някои духовни промени, докато другите вдъхват страх, а страхът не лекува егоизма, той го увеличава.
Смятаме, че задачата на изкуството е задача на чувства и любов, че днешният роман трябва да замести притчата и нравоучителните басни от наивните времена и художникът има по-широка и по-поетична задача, отколкото да предлага в определени размери предпазливост и начини за примирие с цел да успокои ужаса, вдъхнат от картините му. Неговата цел трябва да бъде да застави хората да обичат предметите на примирението му, не бих го упрекнала дори ако ги поукраси малко. Изкуството не е изучаване на действителността, а търсене на идеалната истина и „Свещеникът от Уъкфилд“ е книга много по-полезна и много по-здрава за душата, отколкото „Развратеният селянин“ и „Опасни връзки“.
Читателю, простете ми тези разсъждения и благоволете да ги приемете като предисловие. Те нямат нищо общо с историята, която ще ви разкажа и която ще бъде тъй кратка и простичка, че трябваше предварително да се извиня, като споделям с вас мнението си за страшните истории.
Позволих си да се увлека в това отстъпление заради един земеделец. Имам намерение да ви разкажа неговата история, и то още сега.
II. Оран
Дълго гледах с дълбока тъга земеделеца на Холбайн; разхождах се по полето и си мислех за селския живот, за съдбата на селските стопани. Жалко е наистина да си хабиш силите и дните, за да копаеш тази земя, ревниво съхранила в недрата си съкровищата на своето плодородие, за да получиш като единствено възнаграждение за непосилния си труд парче корав черен хляб в края на деня. Богатствата, покрили земята — посевите, плодовете, добитъкът, който се угоява в тучните ливади, са собственост на едного и източник на умора и робство на по-голямата част от хората. Собственикът не обича нито полетата, нито ливадите, нито гледката на природата, нито великолепните животни, а само златните монети, в които те могат да се превърнат. През свободното си време той идва на село да подиша чист въздух, да укрепне и после се връща в големите градове, за да харчи плодовете от труда на своите васали.
Труженикът пък е толкова обременен, толкова нещастен, толкова уплашен за бъдещето, че също не може да се наслаждава на полската красота и на прелестите на селския живот. За него също златните поля, красивите ливади, великолепните животни са само торби с пари, от които той ще получи една малка част, недостатъчно за нуждите му, но торби, които въпреки това трябва да пълни всяка година — проклети торби! — за да задоволи господаря и да заплати правото си да живее оскъдно и мизерно във владенията му.
И все пак природата е вечно млада, прекрасна, щедра. Тя излива поезия и красота за всички хора, за всички растения. Притежава тайната на щастието и никой не може да й го похити. Най-големият щастливец ще бъде този, който, като владее своя труд и работи с двете си ръце, като черпи благоденствие, свобода от знанията си, намери време да живее със сърцето и ума си, да разбира творбите си и да обича божиите творения. Художникът изживява подобни наслади, когато съзерцава и възпроизвежда красотата на природата, но видът на човешката скръб, населила този земен рай, смущава художника, който има прямо и отзивчиво сърце. Щастие ще има там, където умът, сърцето и ръцете ще работят дружно, където ще съществува свята хармония между божията щедрост и възторзите на човешката душа. Тогава вместо жалката и ужасна смърт, крачеща в браздата с камшик в ръка, художникът би могъл да изобрази лъчезарен ангел, сеещ с пълни ръце благословено жито в дъхащата свежест бразда.