— Виждаш добре, че и той го иска — каза Жермен на девойката и добави: — Слушай, малки Пиер, аз искам тя да ти стане майка и да остане завинаги с тебе, но тя не иска. Постарай се да ти обещае това, което на мен отказва.
— Бъди спокоен, татко, ще я накарам да каже „да“. Малката Мари прави винаги това, което аз искам.
И той се отдалечи с девойката. Жермен остана сам, по-тъжен и по-нерешителен от когато и да било.
XII. Селската лъвица
Все пак, когато нагласи дрехите и коня, когато яхна Сивушка и му показаха пътя за Фурш, той си помисли, че няма накъде да отстъпва и трябва да забрави тази вълнуваща нощ като опасен сън.
Завари татко Леонар на прага на бялата му къща, седнал на дървена пейка, боядисана в яркозелено. Шест каменни стъпала водеха към площадката — така се виждаше, че къщата има изба. Стените на градината и конопчийницата бяха варосани. Къщата беше красива, можеше да мине дори за градска.
Бъдещият тъст посрещна Жермен и след като пет минути го разпитва за цялото семейство, добави думите, приети за израз на вежливост, когато се посрещат гости:
— Дошли сте да се поразходите ли?
— Дойдох да ви видя — отговори Жермен — и да ви поднеса този малък подарък от страна на моя тъст, като ви кажа също така от негова страна, че сигурно знаете с какви намерения идвам у вас.
— Ха, ха — засмя се татко Леонар, като потупа големия си корем. — Виждам, разбирам, зная! — И като намигна, добави: — Вие не сте единственият, млади човече. В къщата вече трима кандидати чакат като вас. Аз не отпращам никого и ще ми бъде много неприятно да обидя когото и да било, защото всичките са добри партии. И все пак заради татко Морис и като имам предвид колко плодородни са земите, които обработвате, предпочитам да сте вие. Но дъщеря ми е пълнолетна и господарка на имота си. Ще постъпи, както й се харесва. Заповядайте, запознайте се с нея, пожелавам ви да изтеглите печелившия номер.
— Извинявайте, прося извинение — отговори Жермен, много изненадан, че се оказа допълнителна бройка, където очакваше да бъде единствен. — Не знаех, че дъщеря ви има и други женихи и не идвам, за да им я оспорвам.
— Ако сте си помислили, че поради вашето закъснение — отговори, без да губи доброто си настроение, татко Леонар — дъщеря ми ще страда от липса на кандидати, много сте се излъгали, момчето ми. Нашата Катрин има с какво да привлече желаещите да се оженят за нея и трудно ще й бъде само да избира. Но заповядайте в къщи, казвам ви, не губете смелост. Тя е жена, която си заслужава да се борят за нея. — И като бутна Жермен да влезе в къщата, извика с весела грубост: — Хей, Катрин, ето че дойде още един!
Това весело, но просташко представяне на вдовицата в присъствието на другите ухажори, смути и ядоса Жермен. Той се почувствува неловко и остана известно време, без да се опитва да вдигне очи към красавицата и нейния двор.
Вдовицата Герен беше добре сложена и все още свежа. Но Жермен от пръв поглед не хареса изражението на лицето й и тоалета й. Тя изглеждаше дръзка и доволна от себе си и забрадката й, подшита с три реда дантела, копринената й престилка и шалчето й в златисточерно съвсем малко съответствуваха на представата му за сериозна и порядъчна вдовица.
Поради изисканите й дрехи и свободното й държане тя му се видя стара и грозна, макар че не беше нито едното, нито другото. Той си помисли, че такова красиво облекло и такова весело държане по-скоро подхождат на възрастта и тънкия ум на малката Мари, но шегите на тази вдовица му се виждаха груби и прекалено смели и му се струваше, че тя носи без достойнство разните си красиви труфила.
Тримата женихи стояха на масата, отрупана с вина и ястия, които заради тях не раздигаха цялата неделна утрин. Защото татко Леонар обичаше да показва богатството си, а и вдовицата нямаше нищо против да се перчи с хубавите си съдове и да кани гости на трапезата като рентиерка. Жермен въпреки простотата и доверчивостта си забеляза всичките тези неща с истинска наблюдателност и за първи път в живота си застана нащрек, докато пиеше. Татко Леонар го принуди да седне с другите кандидати, настани се до него, занимаваше го — оказваше му явно предпочитание. Дивечът, който Жермен му беше подарил, макар да бе използувал част от него, все пак беше достатъчно изобилен, за да направи добро впечатление. Вдовицата очевидно държеше на тези неща, а кандидатите изгледаха презрително дара.
Жермен се чувствуваше неловко в тази компания и ядеше без охота. Татко Леонар се пошегува с него по този повод.