— Вие сте много тъжен — каза му той — и се мръщите на чашата. Любовта не бива да ви убива охотата за ядене, защото жених с празен стомах не умее да намира толкова хубави думи, колкото онзи, на когото чашка винце е прояснила мислите.
Жермен се почувствува оскърбен, че го мислят вече за влюбен и превзетият вид на вдовицата, която наведе усмихнато очи, сякаш сигурна в успеха си, събуди в него желание да възрази; страхувайки се обаче да не се покаже неучтив, той се усмихна и се въоръжи с търпение.
Кандидатите на вдовицата му се видяха трима простаци. Сигурно бяха много богати, щом ги бяха приели. Единият беше над четиридесетгодишен и дебел почти колкото татко Леонар, другият — едноок и пиеше толкова, че беше съвсем оглупял, третият беше млад и доста хубав, но понеже искаше да се покаже умен, приказваше такива плоски неща, че просто да ти дожалее. Въпреки това вдовицата се смееше тъй, като че ли е във възторг от всичките му глупости и с това не показваше кой знае колко добър вкус. Жермен помисли отначало, че е спряла избора си на тоя кандидат, но скоро забеляза, че тя насърчава и него и очевидно желае той да се изяви. Затова стана още по-студен и по-сериозен.
Настъпи часът за утринна молитва и всички станаха от масата, за да отидат заедно на черква. Трябваше да вървят до Мерс на половин левга от Фурш; Жермен беше толкова уморен, че с удоволствие би си подремнал преди това, но нямаше навик да пропуска неделната служба, затова тръгна с другите.
Пътищата бяха задръстени с хора и вдовицата вървеше гордо, съпроводена от своите трима женихи; тя улавяше подръка ту единия, ту другия, пъчеше се и вървеше гордо изправена. Много й се искаше да се похвали и с четвъртия пред хората, но на Жермен му се стори смешно да го мъкнат пред очите на толкова народ като че ли танцуват котильон, затова вървеше на прилично разстояние от компанията и разговаряше с татко Леонар, като се стараеше да го развлича, за да го забави и да не се присъединят към свитата на вдовицата.
XIII. Господарят
Когато пристигнаха, вдовицата се спря да ги изчака. Тя на всяка цена искаше да влезе в селото с всичките си обожатели. Но Жермен не пожела да й достави това удоволствие; той остави татко Леонар, отиде да разговаря с разни познати и влезе в черквата през другата врата. На вдовицата никак не й стана приятно.
След службата тя излезе тържествуваща на ливадата, където танцуваха, и откри танците последователно с тримата си обожатели. Жермен я погледна как играе, намери, че танцува хубаво, но превзето.
— Е — каза му Леонар, като го тупна по рамото, — няма ли да танцувате с дъщеря ми. Много сте срамежлив.
— Не танцувам, откак жена ми умря — отговори Жермен.
— Е, щом си търсите вече друга, значи, че траурът в сърцето е свършил, както и траурът в дрехите.
— Не е така, татко Леонар, пък и аз съм вече стар, не обичам да танцувам.
— Слушайте — каза Леонар, като го дръпна настрана. — На вас ви стана неприятно, като дойдохте у дома и видяхте, че мястото е обсадено. Виждам, че сте много горд, но това не е разумно, моето момче. Дъщеря ми е свикнала да я задирят, особено от две години, откакто е хвърлила жалейката, и няма тя да седне да ви кани.
— Дъщеря ви е решила да се жени от две години, а още не си е избрала мъж, така ли? — запита Жермен.
— Не иска да бърза и има право. Макар че изглежда много весела и сигурно ви се струва не много разсъдлива, тя е умна жена и отлично знае какво прави.
— Не ми изглежда така — каза простодушно Жермен, — защото има трима поклонници и ако знаеше какво иска, двамата щяха да й се видят излишни и щеше да ги помоли да си седят у тях.
— Защо? Вие нищо не разбирате, Жермен. Тя не желае нито стария, нито едноокия, нито младия, но ако ги отпрати, всички ще помислят, че иска да остане вдовица и никой няма да дойде вече.
— Аха, разбирам. Те служат за фирма!
— Точно така. Какво лошо има в туй, щом на тях им харесва.
— Различни хора, различни вкусове.
— Виждам, че на вас не ви харесва това, но почакайте, може да се разберем, да предположим, че предпочете вас, може би мястото ще бъде ваше.
— Да, да предположим. И колко трябва да чакам, за да узная решението? Колко време ще лапам мухи?
— Зависи от вас. Стига да умеете да говорите и да убеждавате. Дъщеря ми добре разбира, че най-хубавото време от живота й ще бъде това, в което ще я задирят, затова не бърза да стане слугиня на някой мъж, след като може да командва няколко. И понеже играта й харесва, тя се развлича, но ако вие й харесате повече от играта, тя ще я прекрати. Не бива да падате духом. Идвайте всяка неделя, танцувайте с нея, покажете й, че я искате, и ако ви намерят по-приятен и по-образован от другите, един прекрасен ден сигурно ще ви го кажат.