— Извинявайте, татко Леонар, дъщеря ви има право да постъпва, както й харесва, и не аз съм този, който ще я съди. На нейно място аз бих постъпил по друг начин. Щях да проявя повече откровеност и нямаше да карам да си губят времето хора, които сигурно си имат много по-важна работа, отколкото да се въртят около една жена, която им се надсмива. Но в края на краищата, ако това я забавлява и я прави щастлива, мен никак не ме интересува. Само трябва да ви кажа нещо, което се чудя как да ви призная от сутринта, тъй като вие се излъгахте в моите намерения и не ми дадохте време да ви обясня. Вие си въобразявате нещо, което не е така. Аз не дойдох да искам дъщеря ви за жена, а да купя чифт волове, които вие сте възнамерявали да продадете другата неделя на панаира и които моят тъст харесва.
— Разбирам, Жермен — каза много спокойно Леонар. — Вие сте си променили намеренията, като сте видели дъщеря ми и обожателите й. Както искате. Изглежда, че това, което привлича едни, отблъсква други. И вие имате право да се оттеглите, след като още нищо не сте казали. Ако искате наистина да купите воловете ми, елате да ги видите на пасището, там ще поговорим и сключим, не сключим сделката, ще обядвате с нас, преди да си отидете.
— Не искам да ви притеснявам, може би имате работа тук, но аз се отегчавам малко, като гледам танците и не правя нищо. Предпочитам да видя воловете и после да дойда у вас.
При тези думи Жермен се измъкна и се отправи към ливадите, където Леонар му беше показал отдалеч част от добитъка си. Татко Морис наистина искаше да купи волове и Жермен си помисли, че ако му заведе чифт волове на умерена цена, тъстът по-лесно ще му прости, че не е постигнал целта на пътуването.
Той вървеше бързо и скоро се озова близо до Ормо. Поиска му се да целуне сина си и да види малката Мари, макар да беше загубил надежда и да беше прогонил мисълта тя да му дари щастие. Всичко, което току-що беше видял и чул, тази кокетна и празна жена, бащата, едновременно хитър и ограничен, който насърчаваше дъщеря си да се държи гордо и вероломно, градският разкош, който му се струваше престъпление за достойните полски нрави, загубеното време в празни и безсмислени приказки, ежедневие, така различно от неговото, и най-вече дълбоката неловкост, която полският човек чувствува, когато го откъснат от трудовите му навици, скуката и неудобството, които беше изживял през тези няколко часа, предизвикаха у Жермен желание по-скоро да види детето си и своята малка съседка. Дори да не беше влюбен в нея, пак щеше да я потърси, за да се разсее и да се почувствува в обикновената си атмосфера.
Той се огледа в съседните ливади, но напразно. Не видя нито малката Мари, нито малкия Пиер, а беше час, в който овчарите са на пасището. В една кошара имаше голямо стадо, той запита момчето, което го пазеше, дали това са овцете на чифлика в Ормо.
— Да — каза детето.
— Вие ли сте овчарят? Във вашия край момчетата ли пазят овцете?
— Не, аз ги пазя днес, защото овчарката си отиде. Тя беше болна.
— Нямате ли нова овчарка, която дойде тази сутрин?
— Да, само че и тя си отиде.
— Как така си отиде? Нямаше ли с нея едно дете?
— Да, едно момченце, което плачеше. Те си отидоха преди два часа.
— Къде отидоха?
— Ами сигурно откъдето са дошли. Не ги попитах.
— Но защо са си отишли? — каза Жермен още по-неспокойно.
— Боже, че аз отде да зная!
— Сигурно не са се разбрали за цената. И все пак нали това трябваше да е уговорено предварително!
— Не мога нищо да ви кажа. Видях ги, когато дойдоха и като си отидоха. Това е всичко.
Жермен отиде в чифлика да разпита чифликчиите. Никой не можа да му обясни какво е станало. Но сигурно беше, че след като говорила с чифликчията, девойката си беше отишла, без дума да продума, и беше отвела детето, което плачело.
— Да не би да са се отнесли грубо със сина ми? — извика Жермен с пламнали очи.
— Той ваш син ли беше? Е как тъй тогава беше с малката? Вие откъде сте и как се казвате?
Жермен, като видя, че в този край имат навик да отговарят с въпроси на въпросите, тропна нетърпеливо с крак и пожела да говори с господаря.
Той не беше там. Нямал навик да остава целия ден в чифлика. Качил се на коня и отишъл нанякъде, може би в някой от другите си чифлици.
— Добре де, не знаете ли защо е заминала девойката? — запита Жермен още по-разтревожен.
Чифликчията размени странна усмивка с жена си, после отговори, че не знаел нищо и че това не го засягало. Жермен успя да узнае само, че девойката и детето отишли във Фурш. Той изтича във Фурш. Вдовицата и обожателите й не се бяха върнали, нито татко Леонар. Прислужницата му каза, че девойката и едно дете дошли да питат за него, но понеже не ги познавала, не ги приела и ги посъветвала да отидат в Мерс.