Чифликчията, на когото подобни истории не му бяха за пръв път, реши да обърне всичко на шега. Започна да ги уверява, че грешката му не била толкова сериозна, защото била само на думи, и че с удоволствие щял да поиска прошка, при условие че целуне девойката и отидат да изпият литър вино в най-близката кръчма, за да се разделят като най-добри приятели.
— Мъчно ми е за тебе — каза Жермен, като навря лицето му в земята, — затова бързам да се разделя колкото може по-скоро със злобната ти мутра! Върви си, черви се от себе си, ако можеш, и се постарай да минеш по „пътеката на обидените“3, ако дойдеш в нашия край.
Той взе чимширената пръчка на чифликчията, счупи я на коляното си, за да покаже колко силни са юмруците му, и хвърли презрително парчетата надалеч.
После улови с едната ръка сина си, а с другата малката Мари и се отдалечи, треперещ от негодувание.
XV. Завръщането в чифлика
След четвърт час излязоха от шубраците. Яздеха по шосето и Сивушка радостно цвилеше при вида на познатите предмети. Малкият Пиер разказваше на баща си какво се беше случило, така както той го бе разбрал.
— И когато пристигнахме там, този човек започна да говори на моята Мари в кошарата, където бяхме отишли веднага, за да видим хубавите овце. Аз се бях качил в яслата, за да си играя, и този човек не ме виждаше. И тогава той каза „добър ден“ на моята Мари и я целуна.
— Ти си оставила да те целуне, Мари! — извика Жермен, разтреперан от гняв.
— Помислих си, че го прави от вежливост, че може да е обичай в селото, в което бяхме дошли, както у вас бабата целува девойките, които идват на работа, за да им покаже, че ги осиновява и ще им бъде като майка.
— И после — продължи малкият Пиер, горд, че разказва приключение, — този човек ти каза нещо лошо, което ти ми поръча никога да не повтарям и да не си спомням. И аз веднага го забравих. Да, ама ако татко поиска да му го кажа, какво беше…
— Не, Пиер, не искам да го чуя, желая и ти да не си спомняш. — В такъв случай пак ще го забравя — съгласи се детето. — И после този човек като че ли се ядоса, защото Мари му каза, че ще си отиде. Той й рече, че ще й даде каквото поиска, сто франка! И моята Мари още повече се ядоса. Тогава той се приближи до нея, като че ли искаше дай направи нещо лошо. Аз се уплаших, хвърлих се към Мари и се развиках. Тогава този човек каза: „Какво е това? Отде се взе това дете? Дайте го насам!“ И вдигна пръчката да ме бие… Но моята Мари го спря, като му каза: „Ще си поговорим по-късно, господине. А сега трябва да отведа това дете във Фурш и ще се върна.“ И щом той излезе от кошарата, моята Мари ми каза: „Да бягаме, Пиер, да се измъкваме бързо оттук, защото този човек е лош и ще ни направи нещо лошо.“ Тогава се измъкнахме иззад плевните, преминахме малка ливада и отидохме да те търсим във Фурш. Но теб те нямаше там и не ни поканиха да те чакаме. Тогава този човек, който беше яхнал един черен кон, дойде зад нас и ние избягахме по-надалеч, а после се скрихме в гората. И после той дойде и като го чувахме, че идва, се криехме. И после, като мина, пак се спуснахме да тичаме, за да си идем у дома. И най-накрая ти дойде и ни намери. Ето така стана всичко. Нали, Мари, не забравих нищо?
— Не, Пиер, това е истината, а сега, Жермен, вие ще ми бъдете свидетел и ще обясните на всички у нас защо не съм останала там, макар да не са ми липсвали смелост и желание за работа.
— А аз, Мари, ще те помоля сама да се запиташ стар ли е един двадесет и осем годишен мъж, когато трябва да защити жена и да накаже един безсрамник! Много ми се иска да зная дали Бастиен или някой друг младеж, по-млад от мене с десет години, би могъл да сплеска така този човек, както казва малкият Пиер. Какво мислиш за това?
— Мисля, Жермен, че вие ми направихте голяма услуга, за която ще ви бъда благодарна цял живот.
— Това ли е всичко?
— Татенце — обади се детето, — не съм говорил още с малката Мари за онова, дето ти бях обещал, но ще й го кажа в къщи, а ще го кажа и на баба.
Това обещание на детето накара Жермен да се замисли. Сега му предстоеше обяснение със семейството; трябваше да каже защо се е отказал от вдовицата Герен, но да не им даде да разберат какво му е помогнало да прояви такава прозорливост и строгост. Когато човек е щастлив и горд, лесно е да накара другите да приемат щастието му, но много неприятно е, когато от едната страна те отблъскват, а от другата те осъждат.
За щастие, малкият Пиер спеше, когато пристигнаха в чифлика, и Жермен го сложи в леглото, без да го събужда. После обясни, както можа, какво е станало. Татко Морис, седнал на трикрако столче пред къщата, го изслуша сериозно и макар че беше недоволен от резултата, когато Жермен му разказа за кокетството на вдовицата и го запита откъде щеше да намери време да ходи петдесет и две недели да я ухажва с риск да бъде отпратен в края на годината, тъстът му отговори, като поклати глава в знак на съгласие:
3
Така наричат пътеката, която е в страни от главната улица на селата. Смятат, че хората, които се страхуват от обиди и заслужено наказание, свиват по нея, за да се предпазят. — Б.а.