— Аз също, но защо да не се поогледаме другаде.
— Вие като че ли си имате някоя на ума, тате, по-добре ми я кажете веднага.
IV. Жермен, земеделецът със златните ръце
— Тъй е, имам си нещо на ума — отговори татко Морис. — Една от Леонаровите, вдовицата на Герен от Фурш.
— Не знам нито жената, нито този край — отговори покорно, но още по-тъжно Жермен.
— Казва се Катрин, като твоята покойната.
— Катрин ли? Да, приятно ще ми бъде да произнасям това име.
— Катрин! Но за туй пък още по-тежко ще ми бъде, ако не мога да я обичам колкото другата, още по-често ще си спомням за нея.
— Казвам ти, че ще я обикнеш. Тя е добра душа, широко сърце. Отдавна не съм я виждал; на времето не беше грозна девойка, но вече не е млада, тридесет и две годишна е. От добро семейство е, порядъчни хора, сигурно има земя за осемдесет хиляди франка и на драго сърце ще я продаде, за да купи друга там, дето ще се установи. Защото и тя иска да се задоми и сигурен съм, че ако й допаднеш по характер, няма да ти откаже.
— Вие като че ли сте уредили вече работата?
— Да, само вашето решение не зная, но вие двамата ще си кажете думата, като се запознаете. Бащата на тази жена ми се пада малко роднина, а освен това бяхме и големи приятели. Ти не го ли познаваш — татко Леонар?
— Да, виждал съм го с вас по панаирите. Последния път дори обядвахте заедно. За това ли говорихте толкова дълго?
— Разбира се. Като гледаше как продаваш говедата, стана му ясно, че те бива, че си порядъчен момък, чевръст и разбран. Разказах му всичко за тебе, колко добре се носиш с нас от осем години, без да си кажем тежка, обидна дума, и той си науми да те ожени за дъщеря си. И на мен ми се иска, признавам си, защото за нея говорят само добро, от порядъчно семейство е, имотни са.
— Както виждам, тате, много държите на имотите.
— Разбира се, че държа на имотите. Ти да не би да не държиш?
— И аз ще държа, за да ви угодя, но вие знаете, че никога не ме е било грижа кое е изгодно и кое не е изгодно за нас. Нищо не разбирам от поделбите, не ми стига умът за такива работи. Аз си знам земята, воловете, конете — впрегатния добитък, сеитбата, вършитбата. А с овцете, лозята, градините, с разните доходни и изтънчени земеделски работи сам знаете, че се занимава синът ви. За пари пък изобщо не се сещам, предпочитам всичко да отстъпя, отколкото да споря кое е мое, кое е ваше. Винаги ще се страхувам да не сгреша и да поискам нещо, което не са длъжни да ми дадат, и ако нашите работи не бяха тъй прости и ясни, сигурно никога нямаше да се оправя.
— Толкова по-зле, синко, затова ми се иска да си вземеш жена умница, да ме замести, като умра. Ти никога не си пожелал да погледнеш сметките ни и това може да ти докара неприятности със сина ми, когато мен вече няма да ме има да ви помирявам и да ви обяснявам кое на кого е.
— Дано доживеете до дълбока старост, тате! Не се косете какво ще дойде след вас, аз никога няма да се скарам със сина ви. Вярвам на Жак, както на вас самия и тъй като нямам нищо мое и всичко, което мога да получа, ще е от дъщеря ви и е на нашите деца, мога да бъда спокоен и вие също. Жак никога няма да ограби децата на сестра си заради своите, защото ги обича, кажи-речи еднакво.
— В това си прав, Жермен. Жак е добър син, добър брат и обича правдата. Но Жак може да умре преди теб, преди да сте отгледали децата си, а в семейството винаги трябва да се мисли за невръстните — да не останат без подкрепа, без разумен човек, който да им дава добри съвети и да изглажда несъгласията им. Иначе в работите им ще се намесят познавачи на законите, ще ги изпокарат и всичко ще иде на вятъра по дела. Така че наш дълг е да не въвеждаме в дома нов човек, мъж или жена, без да си помислим, че един прекрасен ден може да се наложи тази личност да се грижи за поведението и за сметките на тридесет души — деца, внуци, зетьове, снахи… Никой не знае колко може да се увеличи челядта, а когато кошерът се препълни и пчелите трябва да се роят, всяка мисли само как да отнесе своя мед. Когато те взех за зет, макар дъщеря ми да беше имотна, а ти беден, не я упрекнах, че си е избрала теб. Видях, че си добър работник, а аз чудесно зная, че най-голямото богатство за селяни като нас са две златни ръце и сърце като твоето. Когато женихът занесе тези дарове в семейството, това е достатъчно. За жената е друго — нейният труд е полезен да се пази добитото, но не носи нищо. Освен това ти си баща и като си търсиш жена, трябва да мислиш, че природените, които нямат право на наследство от първия брак, могат да останат в оскъдица, ако ти умреш и втората ти жена няма нищо зад гърба си. Да се изхранят новородените, с които ще се увеличи челядта ни, също ще струва пари. Ако тази грижа легне на плещите ни, ние ще ги храним, разбира се, без да се оплакваме, но туй ще бъде лошо за всички и децата от първия брак също ще понесат някои лишения. Когато челядта расте, а имотът остава същият, сиромашията потропва на вратата, както и да се бори човек. Такива са моите размишления, Жермен, претегли ги добре и се опитай да се харесаш на вдовицата Герен, защото нейната порядъчност и парите й ще осигурят помощ в днешни дни и спокойствие за бъдните дни.