— Решено, тате. Ще направя всичко възможно да ме хареса, а така също и аз да я харесам.
— За това трябва да я видиш, да отидеш при нея.
— В нейния край? Във Фурш? То е далеч оттук, нали? Нямаме време да се развяваме в разгара на сезона.
— Когато става дума за брак по любов, може да се чака и да се губи време, но когато се отнася до брак по разум между двама души, за които туй не са прищевки и които знаят какво искат, няма какво да се умува. Утре е събота. Ще ореш по-малко от обикновено и ще тръгнеш към два часа следобед. Ще пристигнеш във Фурш посред нощ. Има пълнолуние, пътищата са хубави, да има, да няма три левги дотам. Близо е до Мание. Вземи кобилата.
— Мога да ида и пеш, времето е хладно.
— Да, но кобилата е хубава, а по е прилично, когато женихът дойде на хубав кон. Ще си облечеш новите дрехи и ще занесеш дивеч, подарък за татко Леонар. Ще идеш на гости от моя страна, ще поговориш с него, ще прекараш неделята с дъщеря му и ще се върнеш в понеделник с отговор „да“ или „не“.
— Решено — съгласи се спокойно Жермен, макар всъщност никак да не беше спокоен.
Той винаги беше живял разумно, както живеят трудолюбивите селяни. Беше се оженил двадесетгодишен, беше обичал една-единствена жена в живота си и след като овдовя, макар да беше буен и жизнерадостен, не се беше веселил и лудувал с никоя друга. Тъжеше искрено за жена си и сега отстъпи на тъста си не без уплаха и тъга, но старецът винаги умно бе ръководил семейството и на Жермен, изцяло посветил живота си на общото добруване, дори на ум не му минаваше, че може да възрази срещу този, който го олицетворява — главата на семейството, да се разбунтува срещу разумните доводи, срещу общия интерес.
И все пак му беше мъчно. Рядко минаваше ден, без да поплаче скришом за жена си и макар самотата да започваше да му тежи, повече се боеше да встъпи в нов брак, отколкото да пожелае да забрави мъката си. Мислеше смътно, че любовта би могла да го утеши, ако го застигне изведнъж и грабне сърцето му, защото любовта само така утешава. Не я намираш, когато я търсиш, тя идва нечакана. Хладният брачен план, който му предлагаше татко Морис, непознатата годеница, дори всичко казано за ума и добродетелите й да беше вярно, го потопиха в дълбок размисъл. И той си тръгна угрижен като човек, несвикнал да се бори със себе си, да си измисля уважителни доводи за съпротива и егоизъм, и в същото време, приемайки без възражения злото, измъчван от подтисната скръб.
Татко Морис се прибра в чифлика, а Жермен използува последните часове на деня между залез слънце и настъпването на нощта, да запуши дупките, които овцете бяха пробили в оградата. Той повдигаше трънестите клонки и ги придържаше с буци кал, а в съседния храсталак чуруликаха дроздове; те сякаш го подканваха да побърза, изгарящи от нетърпение да долетят и да разгледат работата му, веднага щом си отиде.
V. Стрина Гийет
Татко Морис завари в къщи една стара съседка, дошла да побъбри с жена му и да поиска жарава, за да запали огнището си. Стрина Гийет живееше в бедна колиба на два пушечни изстрела от чифлика. Тя беше къщовница, жена с характер. Сиромашкият й дом беше чист и подреден, а грижливо закърпените й дрехи показваха уважение към самата себе си въпреки оскъдицата.
— За вечерния огън ли сте дошли стрино Гийет? — запита старецът. — С друго нещо не можем ли да ви услужим?
— Не, татко Морис — отговори тя, — засега нищо друго не ми трябва. Нали знаете, че не съм досадна просителка и не злоупотребявам с добрината на приятелите си.
— Така си е, затова приятелите ви са готови винаги да ви услужат.
— Тъкмо си бъбрехме с жена ви и аз я питах ще се реши ли най-сетне Жермен да се задоми отново.
— Вие не сте клюкарка — отговори татко Морис, — човек може да се изприкаже пред вас, без да го е страх от сплетни. Затова ще споделя с жена си и с вас, че Жермен вече се реши. Утре отива във Фурш.
— На добър час! — извика стрина Морис. — Горкото момче! Дано бог му даде жена, добра и порядъчна като него!
— Аха! Във Фурш ли отива? — запита стрина Гийет. — Виж как хубаво се нареждат нещата! Това ме оправя, нали преди малко ме попитахте дали не искам нещо? Ще ви кажа, татко Морис, с какво можете да ми услужите.