— И край с тишината. А поминъкът тук е туризмът — има да правиш посреднощ на чист въздух здрава селска храна за софиянци, огладнели от скачане в дискотеката…
— Я да млъкваш! — ухили се Коста. — И хапвай бързо, че да използваме следобеда да сложим малко датчици.
— Божиле, стигна ли? — прокънтя в цепнатината гласът на Вълков. Бученето на водата под мен почти го заглушаваше. — Наред ли е всичко?
Огледах се. Бях в дъното на цепнатината, в която реката се оттича, след като мине през основната част на пещерата. Нагоре скалните стени се събираха в мрака. Отпред и отзад ме заобикаляше студен камък, и се достесняваше вдясно в мрака. Точно под мен подземната река бучеше и потъваше надясно в неизвестността. Вляво, през цепнатината, се виждаше мостчето, и застаналият на него с лампата доцент, и далече зад него отсрещната стена на пещерата.
Проверих ремъка на пушката — беше здраво закачен за кръста ми. Подръпнах едно по едно двете въжета, на които висях — държаха здраво, и забитите в скалата клинове не помръдваха.
— Наред е.
— Имаш ли опора? Държиш ли се? Че хлътнеш ли, изчезваш като ония водолази, Сияна и Евстатий ли бяха. Косъм от теб няма да намерят повече…
— Спокойно, държа се.
— Давай тогава.
Нахлузих противогаза, опрях стабилно чука на пушката в една удобна вдлъбнатина в скалата отсреща, облегнах се на приклада с цялата си тежест и дръпнах спусъка. Чу се силно избумтяване и тласъкът ме блъсна назад.
„Пушка“ наричаме устройството за генериране на ударни вълни. Енергията от изстрела на халосен патрон се предава на ударник („чукът“), и през него на скалата. Гърмът се понася през скалния масив наоколо, точно както и през въздуха. Отразява се от пукнатините и кухините в скалите, все едно ехота се носят из пещера. За да стигне до над деветстотинте датчика, които прикрепихме онзи ден и вчера по скалите из пещерата, и отвън из ждрелото.
Изчаках десетина секунди, за да утихнат подземните ехота. Отново опрях плътно пушката във вдлъбнатината, и дадох нов изстрел.
Представете си как прилеп лети из пещера със сталактити. Писъците му се отразяват от тях, той чува отраженията, и мозъкът му съставя по тях картина на пещерата, точно както нашият мозък го прави по мозайката различно осветени петънца върху ретината на очите ни. Или пък си представете как ви правят томограма в болницата. Рентгеновите лъчи преминават през тялото ви на най-различни места, и под различни ъгли. Компютър събира данните от датчиците, които измерват силата им, изчислява ги сложно, и съставя тримерна картина на органите ви, по-точна и ясна и от най-добрата рентгенова снимка.
Изстрел.
Това правим и ние. Изстрелите и техните ехота, преминали през камъните, се записват от датчиците. След това ще ги съберем, и ще прехвърлим данните от тях в компютър. Той ще ги обработи, и ще даде точна тримерна картина на вътрешностите на скалния масив, който обхваща Дяволското гърло. Ще покаже къде има кухини, с каква точно форма са, дали са пълни с въздух или вода, дори плътността на камъка около тях. Скалният масив е огромен, но и датчиците са много, десетки пъти повече от тези на добър томограф. И компютърната програма е великолепна, страшно много изчислителна мощност иска, но прави буквално чудеса. Ако всичко е както трябва, ще получим картина с точност до десетина сантиметра.
Изстрел.
Патроните на пушката са от зенитна картечница, 14-милиметрови. Ударът от изстрела им е силен, и отеква сериозно в скалата. Много от датчиците обаче са на километър или дори повече оттук, а за яснотата на образа са ценни и слабите ехота на изстрела, които лесно ще бъдат заглушени от случаен шум — примерно от минаването на коли по пътя. Затова се работи нощем — тогава е по-тихо.
Изстрел.
Но подземната река е тук, и шумът й е силен — един изстрел лесно ще бъде заглушен. Затова на едно и също място се стреля сто пъти. Стоте записа се наслагват, и така слабите, но повтарящи се всеки път ехота изпъкват, а случайните плисвания на водата, повеи на вятъра или стъпки на доцент Вълков по мостчето се изгубват.
Изстрел.
Дори така, събраната информация е недостатъчна — стреляно е на само едно място. Ако по пътя на звука някъде има две или повече последователни кухини, едната ще го отрази, и ще скрие втората от нас. Пък и дори сто изстрела не са много, по-силни шумове могат да заглушат фините детайли. Затова след като свършим тук, в дъното на цепнатината, ще се преместим. Нови сто изстрела ще бъдат дадени в голямата пещера, на брега на езерото. Трети сто — в пробития в скалата тунел, който води от официалния вход насам. И на още двайсет и две други, специално подбрани места из масива на ждрелото. Така ще обхванем целия обем.